Finally.
Постинги в блога от Март, 2009 г.
31.03.2009 23:38 -
Зависимости
Няма човек без пороци. Нито такъв без недостатъци. И всеки е зависим от нещо.
Някой беше казал "Колкото хора, толкова и мнения", а аз ще си позволя леко да перефразирам - "Колкото хора, толкова и зависимости".
Като почнем от съвсем прозаич...
Някой беше казал "Колкото хора, толкова и мнения", а аз ще си позволя леко да перефразирам - "Колкото хора, толкова и зависимости".
Като почнем от съвсем прозаич...
31.03.2009 00:03 -
На прага между зимата и пролетта
Застинало по керемидите е времето
приело формата на снежна пелена
Премахнало на обидата бремето
приело формата на снежна пелена
Премахнало на обидата бремето
30.03.2009 00:41 -
Когато...
Когато слънце
ме целуна по рамото...
Когато лунички
ме целуна по рамото...
Когато лунички
29.03.2009 22:37 -
Сезони
*
*
*
*
*
29.03.2009 22:06 -
За една надъхана, работна седмица
Уикендът свърши. Нищо ново. Но пък идва следващият :)
Каквото и да става, помнете, че щастието е в малките неща - ето, например, пролетта най-сетне дойде. С малко плахи стъпки, но слънцето все по-успешно си пробива път през облаците.
А щом...
Каквото и да става, помнете, че щастието е в малките неща - ето, например, пролетта най-сетне дойде. С малко плахи стъпки, но слънцето все по-успешно си пробива път през облаците.
А щом...
27.03.2009 16:03 -
Един поздрав
Искам само да ти благодаря.
За думите и доброто отношение.
За усмивките и за солидарното мълчание.
За думите и доброто отношение.
За усмивките и за солидарното мълчание.
26.03.2009 21:35 -
Нежно и лирично
*
*
*
*
*
26.03.2009 13:12 -
(не)Приказно
Диви лебеди умират
под одежди от коприва
Последна утеха намират
под одежди от коприва
Последна утеха намират
25.03.2009 16:58 -
Без сили
От бездна
на разбесняла се вълна...
От прокъсания джоб
на разбесняла се вълна...
От прокъсания джоб
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 2091 Коментари: 11 Гласове: 0
Последна промяна: 25.03.2009 16:58
Прочетен: 2091 Коментари: 11 Гласове: 0
Последна промяна: 25.03.2009 16:58
24.03.2009 02:27 -
Студено огнище
Слизаше задъхана по стръмните стъпала. Знаеше, че е по-разумно да забави темпото, но нямаше време за предпазливост. Въздухът ставаше все по-разреден, дробовете й вече горяха. Но не можеше, не искаше да се върне назад. Трябваше да слезе. ...
Търсене
За този блог
Гласове: 8168
Блогрол