Пленени цветове
и вятър им разказва приказки
за заспиващата пролет

И тя е тук
- шепне ти в ухото
а аз без звук

 
Сянка ли си? Вечно тичаща подир мен, усещам диханието ти в гърба ми. И не е нужно да се обръщам /а и не искам/, за да знам, че си точно зад мен.
Или си паяжина? От онези, които изненадващо се заплитат в косите ми, увиват се около тя...

 
Пътеки от слънце
струят от твойте пръсти

 2004г.
Четири стени, опушени, със скъсани тапети, под които се подава олющена мазилка. Малък прозорец, закован с дървени кепенци, които не пропускат дори лъч светлина. Защото светлината е враг на самотата, а самотната душа не обича да ...

Вървяхме винаги заедно. Ръка за ръка. Нищо не можеше да ни раздели. Бяхме самички в целия свят, но бяхме щастливи. Дори и в тъгата си, дори и в трудните дни. Валеше ли, гушках я до сърцето си, стараейки се да я запазя суха. Не исках да с...

Замислих се по този въпрос вчера сутринта, докато отивах на работа.
Слязох нарочно две спирки по-рано, само и само да се насладя на хубавата утрин. 
За пръв път от много време вървях и погледът ми бе устремен нагоре. Към напъпилите дървета...