Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
08.03.2009 04:55 - Дисекция
Автор: kisstherain Категория: Лични дневници   
Прочетен: 958 Коментари: 8 Гласове:
0



Театър от танцуващи сенки в съзнанието ми.
Все едно съм в пещера, в чийто кътчета свирят праисторически ветрове. И уж е пусто, а пък все ти се струва, че има някой зад теб. А когато се обърнеш е толкова тъмно, че не знаеш там ли си, не си ли...и въобще къде си.
Броеница от правилни и грешни избори. 
Премятам я безспир между пръстите си. 
Черни и бели мъниста. Така и не мога да преброя кои са повече, кой цвят преобладава. 
Защото понякога си сменят местата, друг път преливат едно в друго и колкото и да ги гледам съсредоточено, все нещо ми убягва. И все се питам, дали черните мъниста не са много нагъсто? Не съм ли ги привързала прекалено стегнато? И защо белите толкова хлабаво се плъзгат между пръстите ми. Несигурни, пък уж са верните. 
Кутия, пълна със спомени. Душата ми - същинска Пандора, я отвори и ме остави да се оправям сама. Не че може да ми помогне с нещо. В крайна сметка, аз съм тази, която трябва да се грижи за нея, а не тя за мен. 
Все едно детето да се грижи за родителя. По-слабият да носи по-силният на гърба си. Слепият да предвожда и насочва зрящия. Не че в живота и това не се случва. Но не е правилно. Поне за мен не е. Пък нека да съм консервативната.
Спомените се стрелкат като нощни пеперуди, трепкат като крилцата на колибри. И всичко това ми създава такова усещане за нереалност. 
Аз ли съм била? А сега аз ли съм? И коя искам да бъда? Коя е редно да бъда? И още милион и триста хиляди Хамлетовски глупости, от които просто нито един нормален човек няма нужда. 
Все си мисля, че да чувам едни и същи неща, казани от различни хора и съвпадащи с моите усещания, то това значи, че грешката не е в моя телевизор. 
Добре, но защо тогава дробовете ми са пълни с повече чувство на вина, отколкото с кислород? 
Влизаше отвсякъде...вината.
През косата ми, когато ме галеше успокояващо. 
През кожата ми, когато хванеше ръката ми укорително. 
През очите ми - всеки път, когато се насълзяваха, не знаейки как по друг начин да ти отговорят. 
През устните ми - всеки път, когато поемах дъх, за да отговоря на хилядите ти "Защо?"-та.
И...през сърцето ми...там се трупаше и утаяваше най-много. 
Най-слабо тренираният ми мускул е. Податлив на всякакви влияния, често се травмира, поради незнание на притежателката му как правилно да го загрява и как точно да го пази от травми. Дали не сбърках с тежестите? Май се надцених...Или много му дойдоха повторенията на едно и също упражнение? Не знам. 
А може би дисекциите му дойдоха в повече. Немърлива съм, все са ми тъпи скалпелите.
А реално нищо ново не откривам.
Само черните и бели мъниста се умножават...




Тагове:   дисекция,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Честит празник!
08.03.2009 08:27
Повече бели мъниста в броеницата!
Но без черни няма как да се мине - без тях не бихме различили белите...
цитирай
2. bobsun123 - Честит 8ми март!
08.03.2009 10:02
С пожелание за здраве, щастие и много радост!
цитирай
3. kisstherain - Мамас,
08.03.2009 13:14
Благодаря, дано :)
цитирай
4. kisstherain - бобсън123
08.03.2009 13:15
благодаря :)
хубав празник и на теб! :)
цитирай
5. dennis - Честит празник, *Ди!
08.03.2009 15:05
http://www.youtube.com/watch?v=-I_VC9WTUj8
цитирай
6. kisstherain - Dennis...
08.03.2009 17:29
...благодаря.

п.с. опитвам се, колкото и да е трудно.
цитирай
7. allbi - гуш :))
08.03.2009 18:37
Радвам се да се завърна
и да те прегърна...
Липсваше ми ...
цитирай
8. kisstherain - Бени,
08.03.2009 18:38
:)
Много благодаря за гуш, връщам го двойно :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 197637
Постинги: 55
Коментари: 547
Гласове: 8166
Архив