Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
10.03.2009 23:04 - Different
Автор: kisstherain Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1036 Коментари: 12 Гласове:
0



Днес минах по една стара пътека.
И всичко беше еднакво. Там всичко е еднакво, независимо от сезона.
Същите тротоари, знам наизуст реда на магазините и заведенията.
И хората, които минават ги знам по физиономии. Че даже и колите, които паркират.
Всичко беше еднакво.
Но от там мина друга жена. Такава, която не се развълнува.
Такава, на която не й прескочи сърцето.
Да, спомних си. Много неща си спомних.
Главно хубави. Забравила съм за лошите. Обидата ми премина отдавна.
Ядът и гневът също.
Но...
Сърцето все едно минаваше от там за пръв път.
Не даде никакви признаци, че е разпознало нещо.
Дори когато подминах до болка познатата врата, до болка познатата витрина.
Не.
Дори не погледнах.
Не от нежелание да видя.
А нямах потребност да видя.
Дори едно голо любопитство не ме накара да обърна глава.
А преди около седмица видях частичка от същото това минало и същата тази пътека.
Гледах я и...непозната. Тя не ме позна. Или се направи, че не ме вижда.
Все едно. Стана ми даже смешно.
Защото си спомних и се зачудих това ли е същата онази,която ме отделяше от всичко искано някога?
Тя беше. Но аз вече не съм.
И не искам нищо "нейно". Вече не.
Не го казвам с обида. Не го казвам от гордост. Не го казвам, защото "така трябва".
Просто осъзнавам една простичка истина.
Че пътеката е същата, че той е същият и тя и те - все са си същите.
Но аз не съм.
Как се чувствам ли?
Нито добре, нито зле.
Просто ми е равнодушно.
Какво пък?!
Животът е низ от срещи и раздели. И всяка една от тях ти дава и/или ти взима.
Не съжалявам.
За нито една усмивка, за нито една сълза, за нито една ласка, за нито една дума, за нито едно мълчание.
За нито едно начало, за нито един край.
Давала съм и съм взимала от сърце.
Давали са и са ми взимали - пак от сърце.
Спомените?!
Не, не ги отричам.
Малко ми е трудно да се върна назад и да ги почувствам.
Виждам ги, но не ги усещам. Вече не.
И дължа едно "Прав си, ти ми каза, че така ще се случи." на един човек.
И затова сега му го казвам по начин, по който само той ще го разбере:
"Да, беше прав за НВВ".
Но това щастлив ли те направи?...



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. novanova - Колко спомени извика този постинг..
14.03.2009 01:22
Всички ли минаваме по едни и същи пътеки, всички ли имаме да научим едни и същи уроци. Странно.. И тези ли пътеки потъват в проза?! И наистина ли нищо не трепва..
цитирай
2. kisstherain - novanova
14.03.2009 01:24
Да ти призная честно...и за мен беше изненадващо.
Кълняла съм се, вярвала съм безусловно в тази конкретна пътека..А сега просто..аз не съм същата онази - тази с вярата. Или по-точно, вярата ми вече не пристъпва по тази пътека..
цитирай
3. novanova - в деня от твоя постинг
14.03.2009 01:40
Минах случайно по една `стара моя пътека`.. Тя е по-остаряла от мен. Фасадата е грохнала, стъклата замърсени. Вътре имаше две-три билярдни маси и няколко любопитни погледа. Почувствах носталгия. Някога гравитирах между хиляди усещания. Сега съм като упоена. Просто съзерцавах.
Мисля, че в теб е останало мъвичко гняв или обида. Или може би не разбирам. Важно е да вярваш в твоята истина! Подкрепям те!
При мен е различно. Когато някога съм `обичала`, след като време отмие негативите, ставам някак тиха и и мъничко тъжна усмивка преминава през мен. Било е хубаво, било е лошо, било е трудно, обидно. Инвестирал си много, инвестирал си всичко. Не се е получило. Но ти със сигурност си си тръгнала по-богата.. Препоръчвам ти един много приятен и къс разказ, ще се радвам ако изразиш мнение.
http://liternet.bg/publish14/t_radeva/sedem.htm
цитирай
4. kisstherain - novanova
14.03.2009 08:09
Гняв и обида вече няма.
Имаше...много и от двете.
Но сега е подобно на това, което описваш ти - "ставам някак тиха".
Тъжните усмивки вече се умориха от мен, както и аз от тях, така че...съм просто тиха.
Да, взела съм хубави неща от тази пътека, не го отричам. И със сигурност съм си тръгнала по-богата - с някоя и друга поука :) Но и това не е за подценяване ..
цитирай
5. novanova - Знаеш ли..
14.03.2009 09:56
Това не е малко! Всяка връзка, всяка стъпка е важна. Дори и да сме често тъжни, по-мъничко самотни, все по рядко разбрани, може би и мечтите ни да са били излъгани.. Без значение! Имало е защо да се случи. Важното е да вярваме. И чесно казано си мисля, че разочарованията и разделите, ни помагат да не направим непоправими грешки или да не избягаме от собствения си път. Хората и пътеките са важни. Те ни изграждат! Няма такова нещо като грешка или злощастен опит. Не трябва да обвиняваме нито себе си нито другия, взимаш максимума и ако трябва просто си тръгваш по собоствения път. По-богат!
Бъди щастлива!
цитирай
6. kisstherain - Така е. За всяко нещо си има причина.
14.03.2009 10:38
Така е.
За всяко нещо си има причина.
цитирай
7. novanova - И тази причина
14.03.2009 10:44
се грижи за теб! Затова я има.
цитирай
8. kisstherain - ами. . . не знам. . . Вярно, че някой ...
14.03.2009 11:00
ами...не знам...
Вярно, че някой отгоре ме пази, ама то ще Му писне в един момент :)) Все си повтарям грешките. Ама иначе няма да съм аз, де :)))
цитирай
9. novanova - И аз :)))
14.03.2009 11:23
И това не ми пречи винаги да вярвам на късмета си и че когато се повторя по `непривлекателен начин`, знам че ще се погрижат да изляза цяла!

Важното е да вярваш!!! Много е важно! Другото само ще се нареди!!
цитирай
10. kisstherain - Вярата я имам :) Малко ми е саката, ...
14.03.2009 11:24
Вярата я имам :)
Малко ми е саката, милата, понякога...ту куцука, ту е сляпа, ту недочува...ама не ме напуска ;)
цитирай
11. novanova - Важното е да я подкрепяш
15.03.2009 21:55
със всички възможни средства. Другото не е `твоя работа`. Всичко ще си дойде на мястото.
Позитивни мисли, лейди!
цитирай
12. kisstherain - Нова :)
15.03.2009 22:00
Така е :)))

Благодаря ти и хубава вечер :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 194984
Постинги: 55
Коментари: 547
Гласове: 8166
Архив