Постинг
10.03.2009 23:04 -
Different
Днес минах по една стара пътека.
И всичко беше еднакво. Там всичко е еднакво, независимо от сезона.
Същите тротоари, знам наизуст реда на магазините и заведенията.
И хората, които минават ги знам по физиономии. Че даже и колите, които паркират.
Всичко беше еднакво.
Но от там мина друга жена. Такава, която не се развълнува.
Такава, на която не й прескочи сърцето.
Да, спомних си. Много неща си спомних.
Главно хубави. Забравила съм за лошите. Обидата ми премина отдавна.
Ядът и гневът също.
Но...
Сърцето все едно минаваше от там за пръв път.
Не даде никакви признаци, че е разпознало нещо.
Дори когато подминах до болка познатата врата, до болка познатата витрина.
Не.
Дори не погледнах.
Не от нежелание да видя.
А нямах потребност да видя.
Дори едно голо любопитство не ме накара да обърна глава.
А преди около седмица видях частичка от същото това минало и същата тази пътека.
Гледах я и...непозната. Тя не ме позна. Или се направи, че не ме вижда.
Все едно. Стана ми даже смешно.
Защото си спомних и се зачудих това ли е същата онази,която ме отделяше от всичко искано някога?
Тя беше. Но аз вече не съм.
И не искам нищо "нейно". Вече не.
Не го казвам с обида. Не го казвам от гордост. Не го казвам, защото "така трябва".
Просто осъзнавам една простичка истина.
Че пътеката е същата, че той е същият и тя и те - все са си същите.
Но аз не съм.
Как се чувствам ли?
Нито добре, нито зле.
Просто ми е равнодушно.
Какво пък?!
Животът е низ от срещи и раздели. И всяка една от тях ти дава и/или ти взима.
Не съжалявам.
За нито една усмивка, за нито една сълза, за нито една ласка, за нито една дума, за нито едно мълчание.
За нито едно начало, за нито един край.
Давала съм и съм взимала от сърце.
Давали са и са ми взимали - пак от сърце.
Спомените?!
Не, не ги отричам.
Малко ми е трудно да се върна назад и да ги почувствам.
Виждам ги, но не ги усещам. Вече не.
И дължа едно "Прав си, ти ми каза, че така ще се случи." на един човек.
И затова сега му го казвам по начин, по който само той ще го разбере:
"Да, беше прав за НВВ".
Но това щастлив ли те направи?...
И всичко беше еднакво. Там всичко е еднакво, независимо от сезона.
Същите тротоари, знам наизуст реда на магазините и заведенията.
И хората, които минават ги знам по физиономии. Че даже и колите, които паркират.
Всичко беше еднакво.
Но от там мина друга жена. Такава, която не се развълнува.
Такава, на която не й прескочи сърцето.
Да, спомних си. Много неща си спомних.
Главно хубави. Забравила съм за лошите. Обидата ми премина отдавна.
Ядът и гневът също.
Но...
Сърцето все едно минаваше от там за пръв път.
Не даде никакви признаци, че е разпознало нещо.
Дори когато подминах до болка познатата врата, до болка познатата витрина.
Не.
Дори не погледнах.
Не от нежелание да видя.
А нямах потребност да видя.
Дори едно голо любопитство не ме накара да обърна глава.
А преди около седмица видях частичка от същото това минало и същата тази пътека.
Гледах я и...непозната. Тя не ме позна. Или се направи, че не ме вижда.
Все едно. Стана ми даже смешно.
Защото си спомних и се зачудих това ли е същата онази,която ме отделяше от всичко искано някога?
Тя беше. Но аз вече не съм.
И не искам нищо "нейно". Вече не.
Не го казвам с обида. Не го казвам от гордост. Не го казвам, защото "така трябва".
Просто осъзнавам една простичка истина.
Че пътеката е същата, че той е същият и тя и те - все са си същите.
Но аз не съм.
Как се чувствам ли?
Нито добре, нито зле.
Просто ми е равнодушно.
Какво пък?!
Животът е низ от срещи и раздели. И всяка една от тях ти дава и/или ти взима.
Не съжалявам.
За нито една усмивка, за нито една сълза, за нито една ласка, за нито една дума, за нито едно мълчание.
За нито едно начало, за нито един край.
Давала съм и съм взимала от сърце.
Давали са и са ми взимали - пак от сърце.
Спомените?!
Не, не ги отричам.
Малко ми е трудно да се върна назад и да ги почувствам.
Виждам ги, но не ги усещам. Вече не.
И дължа едно "Прав си, ти ми каза, че така ще се случи." на един човек.
И затова сега му го казвам по начин, по който само той ще го разбере:
"Да, беше прав за НВВ".
Но това щастлив ли те направи?...
Всички ли минаваме по едни и същи пътеки, всички ли имаме да научим едни и същи уроци. Странно.. И тези ли пътеки потъват в проза?! И наистина ли нищо не трепва..
цитирайДа ти призная честно...и за мен беше изненадващо.
Кълняла съм се, вярвала съм безусловно в тази конкретна пътека..А сега просто..аз не съм същата онази - тази с вярата. Или по-точно, вярата ми вече не пристъпва по тази пътека..
цитирайКълняла съм се, вярвала съм безусловно в тази конкретна пътека..А сега просто..аз не съм същата онази - тази с вярата. Или по-точно, вярата ми вече не пристъпва по тази пътека..
Минах случайно по една `стара моя пътека`.. Тя е по-остаряла от мен. Фасадата е грохнала, стъклата замърсени. Вътре имаше две-три билярдни маси и няколко любопитни погледа. Почувствах носталгия. Някога гравитирах между хиляди усещания. Сега съм като упоена. Просто съзерцавах.
Мисля, че в теб е останало мъвичко гняв или обида. Или може би не разбирам. Важно е да вярваш в твоята истина! Подкрепям те!
При мен е различно. Когато някога съм `обичала`, след като време отмие негативите, ставам някак тиха и и мъничко тъжна усмивка преминава през мен. Било е хубаво, било е лошо, било е трудно, обидно. Инвестирал си много, инвестирал си всичко. Не се е получило. Но ти със сигурност си си тръгнала по-богата.. Препоръчвам ти един много приятен и къс разказ, ще се радвам ако изразиш мнение.
http://liternet.bg/publish14/t_radeva/sedem.htm
цитирайМисля, че в теб е останало мъвичко гняв или обида. Или може би не разбирам. Важно е да вярваш в твоята истина! Подкрепям те!
При мен е различно. Когато някога съм `обичала`, след като време отмие негативите, ставам някак тиха и и мъничко тъжна усмивка преминава през мен. Било е хубаво, било е лошо, било е трудно, обидно. Инвестирал си много, инвестирал си всичко. Не се е получило. Но ти със сигурност си си тръгнала по-богата.. Препоръчвам ти един много приятен и къс разказ, ще се радвам ако изразиш мнение.
http://liternet.bg/publish14/t_radeva/sedem.htm
Гняв и обида вече няма.
Имаше...много и от двете.
Но сега е подобно на това, което описваш ти - "ставам някак тиха".
Тъжните усмивки вече се умориха от мен, както и аз от тях, така че...съм просто тиха.
Да, взела съм хубави неща от тази пътека, не го отричам. И със сигурност съм си тръгнала по-богата - с някоя и друга поука :) Но и това не е за подценяване ..
цитирайИмаше...много и от двете.
Но сега е подобно на това, което описваш ти - "ставам някак тиха".
Тъжните усмивки вече се умориха от мен, както и аз от тях, така че...съм просто тиха.
Да, взела съм хубави неща от тази пътека, не го отричам. И със сигурност съм си тръгнала по-богата - с някоя и друга поука :) Но и това не е за подценяване ..
Това не е малко! Всяка връзка, всяка стъпка е важна. Дори и да сме често тъжни, по-мъничко самотни, все по рядко разбрани, може би и мечтите ни да са били излъгани.. Без значение! Имало е защо да се случи. Важното е да вярваме. И чесно казано си мисля, че разочарованията и разделите, ни помагат да не направим непоправими грешки или да не избягаме от собствения си път. Хората и пътеките са важни. Те ни изграждат! Няма такова нещо като грешка или злощастен опит. Не трябва да обвиняваме нито себе си нито другия, взимаш максимума и ако трябва просто си тръгваш по собоствения път. По-богат!
Бъди щастлива!
цитирайБъди щастлива!
Така е.
За всяко нещо си има причина.
цитирайЗа всяко нещо си има причина.
се грижи за теб! Затова я има.
цитирайами...не знам...
Вярно, че някой отгоре ме пази, ама то ще Му писне в един момент :)) Все си повтарям грешките. Ама иначе няма да съм аз, де :)))
цитирайВярно, че някой отгоре ме пази, ама то ще Му писне в един момент :)) Все си повтарям грешките. Ама иначе няма да съм аз, де :)))
И това не ми пречи винаги да вярвам на късмета си и че когато се повторя по `непривлекателен начин`, знам че ще се погрижат да изляза цяла!
Важното е да вярваш!!! Много е важно! Другото само ще се нареди!!
цитирайВажното е да вярваш!!! Много е важно! Другото само ще се нареди!!
Вярата я имам :)
Малко ми е саката, милата, понякога...ту куцука, ту е сляпа, ту недочува...ама не ме напуска ;)
цитирайМалко ми е саката, милата, понякога...ту куцука, ту е сляпа, ту недочува...ама не ме напуска ;)
със всички възможни средства. Другото не е `твоя работа`. Всичко ще си дойде на мястото.
Позитивни мисли, лейди!
цитирайПозитивни мисли, лейди!
Така е :)))
Благодаря ти и хубава вечер :)
цитирайБлагодаря ти и хубава вечер :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8168
Блогрол