Поредна нощ
този път
без чай
с утайка,
по която да гадая
кога ще дойде май
с лято да се слея
Припомних си
едно старо,
любимо число
което
даваше ми
надежда,
светлина,
толкова много обич
и детски мечти
И изрезки
със сватбени рокли
сухи цветчета
в метална кутия
Сладолед през април
разтопен от
пламнали погледи
върху одеалото
на импровизиран пикник
в парка
Двадесет и седем
магично е някак
звучи важно
и някак тържествено
редуцира се до девет
а това е три по три
някак съвършено ми е
и съдбовно
И пак луната
е отвън
любопитна ме търси
да си поиграем иска
на светлосенки
Но аз съм отнесена днес
и си мисля
за една друга луна
пак в същия парк,
която се венчаваше
с облаци нощни,
докато
тревата заемаше
нашите форми
Шест...
което отново
съчетава три и три
и толкова много
други знаци,
които ги чета
в очите познати
и в тишината
която ме обгръща,
докато отплувам по
кадифени облаци
към
онова кътче
на края на глобуса,
който въртяхме със затворени очи
и посочвахме с пръст
едно и също място
всеки път...

но не мога да се сдържа...
Възхитена съм!