Прочетен: 4469 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2009 11:48
По принцип съм много жалостива.
Видя на улицата някое малко кутренце, цялото окаляно, опърпано и мръсно и ме свива сърцето. Като ми размаха опашчица насреща, съвсем ми иде да се разрева, докато го стискам като плюшена играчка.
Трудно ми е и хлебарките вкъщи да убивам. Ами, какво са ми виновни, че ме е домързяло да си вдигна масата и са напъплили из цялата кухня? То, мързелът, си е моя черта, не тяхна.
Като малка колко врабченца, паднали от гнездото съм спасявала...Е, изчезваха след време някъде...Сигурно са отлитали...Котаракът явно също тъжеше за тях. Някак гузно мълчалив ставаше всеки път, когато поредното болно, малко пернато изчезваше
Та, разберете ме, аз съм си просто такава.
И оня ден, както си вървя в парка, просто не можах да се сдържа.
Не, не съм търсила паднали врабчета или загубени кокери. Ей така, вървях си, съвсем ненарочно.
И я видях. Върви срещу мен, ама много окаяна ми изглеждаше. Една такава никаква, дет се вика. Куцук-куцук, едвам ходи. Ама уж всеки миг ще грохне, пък по едно време подскочи и направи егати пируета във въздуха! Събра ми очите в една точка!
Приближих я, изправих се на пътя й. Тя ме гледа, ама - цъ! Никаква реакция. Май недовиждаше. Или си беше направо сляпа. Махах, размахвах ръце и крайници - нема братче! Реших да я заговоря. Казах "здрасти, как е?", онази ми ти женица пак не реагира. Повиших тон и чух в отговор само едно "А?! Да, да - пролет е, знам!"
Ами...дожаля ми - хем едва ходи, хем не вижда, хем явно не е с акъла си, пък и не чува.
А и една такава изпосталяла, горката. Викам си на акъла "Можеш едно добро дело да направиш, една супа поне да й приготвиш" / - спорен е въпросът моите супи колко се припокриват с определението "добро дело", но това не е важно в случая./
Хванах я под ръка и хоп-троп, лека-полека, куцук-куцук, айде вкъщи. Сложих я да седне на диванчето, тя ми се хили!!! Ама аз нищо не съм казала, нито съм направила. Обаче онази се хили! И се радва на нещо си, ама хич нямам идея на какво. Сигурно защото я сложих да седне близо до парното, та се е поосвестила малко.
Аз продължих да си бъркам супичката на котлона, стараейки се да запазя самообладание.
Онази започна и да си тананика нещо. Музикален инвалид съм, то и тя не тананикаше особено вярно, та хич и не разбрах за какво става дума. Ама, карай да върви - добра душа съм.
Сервирах супичката, хапна си моята гостенка, пък после като се изпружи на диванчето /без хич да пита/, затвори очи и взе, че заспа!!
Паднах! Ебаси нахалницата, си казах. Или по-скоро някоя откачалка съм си довела вкъщи..
И реших! Докато спи, ще я пребъркам, барем намеря лична карта с адрес, за да знам какво да я правя. Да викна някой и да си я прибере. Добра, добра, ама не съм дом за социални грижи.
Лекинко бръкнах в единия джоб и извадих личната карта.
Оцъклих се като видях имената. Преглътнах, пак се оцъклих, пак погледнах.
А после тихо върнах личната карта обратно в джоба, взех едно одеало и нежно завих моята гостенка.
На личната карта пишеше "Любов Обичливова Обичливова".
Поздрави.
Бъди все такава :)
Усмихнати почивни дни!
...Не съм много сигурна какво точно написах, ама...така ми дойде...
Късметлийка:)
Поздрави и усмихната пролетна вечер!
Ще се постарая :)))
Нали знаеш "Любовта е сляпа" :) Та от там се замислих, че сигурно и други "недъзи" има :))))
Но пък като разцъфне и ти изпъли погледа... :)
Хубав неделен ден от мен :)))
чак такъв дълбок смисъл не съм влагала :))))))))
Завивам я нежно, с грижа и умиление и я чакам да се наспи, щото знам аз колко съм кисела и отвратна, като не съм спала :)))
Не знам какво правите Вий, дето не спите у нас...освен да се оглеждате по парковете за сестрите й близначки...друго не мога да измисля :)
А специално ти - слагай си захар в кафето :Р
Имам вътрешна информация ;)
15.03.2009 20:34
И да ходим да слушаме гръцка музика :)))
п.с. /абе, любов, откъде се логваш ти така? :)) /
15.03.2009 20:46
Да ти дърпа човек ушите, че се ровиш у БлогЪ :)))
15.03.2009 20:54
Ама това твое признание ме изчерви приятно :)
Наздраве от мен /макар и не с Irish/ :)