Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
17.03.2009 17:55 - Цирк
Автор: kisstherain Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2916 Коментари: 33 Гласове:
0

Последна промяна: 17.03.2009 18:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Понякога ми се струва, че животът е цирк. 
Кармичен цирк. 
Всеки Божи ден различно представление. Героите рядко се задържат дълго, явно заплатите са им малки.
Свалят ролята, закачат я на дървената закачалка и отпрашват нанякъде. Към някой друг цирк.
А ролята вехтее и прашлясва на закачалката в гримьорната. Търпеливо чака някой пак да я облече. 
Е, да. Винаги има риск да не пасне. И се налага прекрояване. Само дето от толкова много смени, са останали само кръпки. И се носят някакви легенди за първоначалното й предназначение.
Кармичният цирк си има всичко. Забавление за всяка възраст.
Има си клоуни - весели, печални, а някои откровено плашещи. И гримът по лицата им е така напластен. Години са изписани по лицата. Личат контури на различни маски, сливащи се в едно. И накрая хич не са забавни. А само уморени и отегчени. Забравили коя маска е в момента на лицето, кой номер трябва да изиграят тази вечер. 
Има и жонгльори - някои по-опитни, въртят по двайсетина неща из въздуха и им се отдава. Други изпускат по нещо, но не си правят труда да го вдигнат. Подритват го с крак и се правят, че това е част от програмата. Отегчени са. Толкова дълго се занимават с това, че не знаят какво да правят с ръцете си, когато представлението свърши. 
Има си и фокусник - с кръпки по ръкавите, но все ще извади нещо. И ще се опита да те залъже, че виждаш магия. И дори и да знаеш, че всичко си е дим и огледала, ти му вярваш. Че даже и аплодираш. Все пак си си платил билетчето. И ще гледаш цялата програма, какво друго да правиш?!
Има и номера с животни. Например един уморен лъв, който го мързи да е страшен. Поостарял, с проскубана опашка и вече оредяваща грива. Лежи по цял ден и го грее единствено това, че е "Цар на животните". Предъвква някой къс месо, подхвърлено му в непочистената от месеци клетка и му е все едно. Размаха ли се камшика на арената обаче, туко виж скочи през някой горящ обръч или изреве страшно. След което се прибира в клетката и си мечтае за саваната. 
Разни маймунки, облечени в кошмарно шарени дрехи скачат насам-натам. И си правят техните си маймунджълъци. Отдавна никой не им обръща вече внимание - нито зрителите, нито останалите участници в представлението. Те са си необходимо зло, навсякъде ги има. Понякога успяват да объркат тестето с карти на фокусника и му провалят "магията". Друг път открадват на лъва вечерята. 
И ножохвъргач има. С красива асистентка. И дежурната й, прикована усмивка. А ножовете са остри. Веднъж й отрязоха една къдрица. А тя не трепна. Невъзмутимо продължи да се усмихва. Дали и това не е част от грима?! Понякога се прибира в малката гримьорна, гледа празно избелелите тапети, седейки в загубил цвета си, тапициран стол и си мисли дали да не напие ножохвъргача. Ей така, за разнообразие. Да му трепне ръката някой път. 
Никога не съм обичала да ходя на цирк. Не ми е никак смешно там. Оставя някаква необяснима тъга в мен. 
Най-много ми е било мъчно за въжеиграча. 
Облечен в бледо трико, ходи по опънато нависоко въже. Без предпазна мрежа. И знае, че само една грешна стъпка, едно мъничко разсейване, ще му коства всичко. Той е обречен да балансира цял живот. За да оцелее. А да балансираш е най-трудното нещо на света. По-страшно и от това леко отклонил се нож да ти отреже къдрица. 
И затова ходи бавно, диша бавно, живее бавно. За да е максимално концентриран. За да не залитне. А така се изкушава понякога. Да хукне. Да се затича. Да види дали ще успее да стигне до другия край. 
Но си спомня за клоуните. И бетонираните на лицата им маски. Те са долу на манежа. Сред целия друг цирк. А той поне е на високо. И има секунди спокойствие. В които да се бори с изкушенията си. С всяка следваща, премерена стъпка си печели секунда живот.
До следващото представление.




Тагове:   клоун,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zulu - Така е, Дилянче!!
17.03.2009 18:06
Животът си е един цирк! Хубаво е да си знаеш и ролята, отредена ти от кармата!
Мен съдбата все ме включва в представленията с клоуните! :))))
цитирай
2. kisstherain - Жаки,
17.03.2009 18:07
аз съм въжеиграчът...
А понякога и асистентката с отрязаната къдрица..
цитирай
3. zulu - Дилянче,
17.03.2009 18:09
поне сме наясно кои сме!!! Понякога и това е "много"!!! :)))
цитирай
4. henzelski - Ако
17.03.2009 18:13
ми дойдеш на гости, ще имаш възможност да си поиграеш с едно малко лъвче...на живо, Диляна.
цитирай
5. kisstherain - Жаки :)
17.03.2009 18:19
така е :))
цитирай
6. kisstherain - Краси,
17.03.2009 18:19
не си падам по лъвчета.
цитирай
7. henzelski - Но пък може
17.03.2009 18:27
да си промениш мнението, когато пишеш за родителите на малките лъвчета, Диляна...;))
цитирай
8. rumi4ka - Yeee, edin chovek
17.03.2009 19:21
da ne obicha cirk, kato men. Po sushtite prichi. Men mi e jal i za starite klouni. No cirkut, kato socialno yavlenie, e nenadminat. Prava si, tujno e.
цитирай
9. krotalka - Това си е стара истина.
17.03.2009 19:38
Малко си го перефразирала, мисля, че точният израз е - Живота е театър, а ние сме актьори.
Нищо и така става. Скучно е цял живот да играеш една роля. Не съди строго.
цитирай
10. kardamom - :)
17.03.2009 19:51
поздрави!
от Диляна за Диляна!
прекрасна вечер ти желая!
цитирай
11. eleonoraknyazheva - Постингът ти ме наведе
17.03.2009 20:01
на много мисли и препратки към събития от собствения ми живот. Също ми мина през ума и че скоро няма да има дресьори или акробати, а само клоуни, защото полека-лека всички се преквалифицират в клоуни. В търсенето на мекото на баницата.
цитирай
12. kisstherain - Kраси,
17.03.2009 22:11
ммм, едва ли :)
цитирай
13. kisstherain - Румичка,
17.03.2009 22:12
Циркът не е само социално явление, което да е част от нещо друго.
Всичко си е цирк - с веселите и тъжните моменти, със старите и новите номера..
цитирай
14. kisstherain - Кроталка,
17.03.2009 22:13
исках да поразширя смисъла и вариациите на тази фраза, коят ти цитираш.
Иначе, избягвам да съдя. Само констатирам и споделям мои наблюдения.
цитирай
15. kisstherain - Диляна :)))
17.03.2009 22:14
Благодаря ти, адашке! :)
Хубава вечер/нощ и от мен!
цитирай
16. kisstherain - Елеонора,
17.03.2009 22:14
да...По-сложните образи някак избледняват или се претопяват в клоунски гримаси...
цитирай
17. kisstherain - скарлет,
18.03.2009 08:14
благодаря! ..
цитирай
18. kisstherain - Миро,
18.03.2009 08:27
май не само за мен и теб..
което хич не знам, дали е хубаво или лошо.
цитирай
19. loli - Съгласна съм с теб...
18.03.2009 12:36
Съгласна съм с теб..умората и отегчението си казват думата - накрая..

http://vbox7.com/play:0780f899
цитирай
20. dorichela - Напълно съм съгласна. . . . цирк със ...
18.03.2009 14:41
Напълно съм съгласна.... цирк със своите актьори, а те със своите номера...
цитирай
21. kisstherain - loli
18.03.2009 16:31
Няма по-страшно нещо от апатията...
цитирай
22. kisstherain - dorichela,
18.03.2009 16:31
Мда..
А ние понякога сме в публиката, друг път късаме билетчета на входа, а трети път сме сред клоуните...
цитирай
23. djgator - ДАМИ !!
18.03.2009 16:49
Я по-весело :)))
А пък аз съм охраната на цирка -
наказвам непослушни маймунки и държа песовете навън, докато вътре се твори изкуство ! :)
цитирай
24. kisstherain - Ти си най на далавера :)))))))))...
18.03.2009 16:51
Ти си най на далавера :))))))))))
А с балерините гукаш ли си зад кулисите? ;))))
цитирай
25. djgator - ! :)
18.03.2009 16:54
тези въпроси- на Л.С. само.. :)
цитирай
26. kisstherain - айде, айде ;) То това ти го пише в ...
18.03.2009 16:55
айде, айде ;)
То това ти го пише в трудовата характеристика :)))
цитирай
27. bovari - На мен циркът ми харесва, но само под купола:)
18.03.2009 17:53
Съгласна съм, че на улицата циркът е тъжно зрелище:(
"Той е обречен да балансира цял живот. За да оцелее. А да балансираш е най-трудното нещо на света."- под купола въжеиграча ни радва, нас, "малките" човечета, най-малкото ни кара да погледнем нагоре, да усетим, че земята е опора, но не винаги е пътя.......
В живота "въжеиграчите", за мен, не са обречени......по-скоро са обречени другите,тези, които не могат да се въздържат да живеят бавно и сигурно.:(
Поздрави!
цитирай
28. kisstherain - bovari,
18.03.2009 23:04
Обречени са, от гледна точка на това, че трябва да поддържат постоянен баланс. Защото една стъпка встрани, едно залитане ще им струва много..
цитирай
29. shturec1 - В тази държава всичко е цирк
21.03.2009 12:22
Страшното е когато си на мястото на лъва и нямаш зъби за да предъвчеш и подхвърленото, а камо ли да ухапеш някого. Но най-страшното е, че не можеш вече да мечтаеш нито за саваната, нито за светлото бъдеще, което винаги ни обещават ВЪЖЕИГРАЧИТЕ. Но не тези кармичните, а политическите.
цитирай
30. kisstherain - щурец1
21.03.2009 13:07
Това му е специфичното на цирка - ролите могат лесно да се прехвърлят; въжеиграчите да станат клоуни, лъвът да го направят на маймуна и т.н.
цитирай
31. porasnala - силно пишеш
21.03.2009 13:37
чак се замислям как е възможно да си "остаряла" така житейски,умно при това,огън носиш в сърцето си,но го поливаш обилно с тъга
дай го по-цветно,лилата ми харесваше,ключа към сърцето е на врата му и блести като любовта която ще ви събере
цитирай
32. kisstherain - porasnala,
21.03.2009 13:44
не се имам за зряла, има още много път да извървя до това, което аз смятам за зрялост...
лилата е в мен постоянно,понякога потъмнява, но не ме напуска..
цитирай
33. shturec1 - За ролите
24.03.2009 08:32
Двадесет години вече
ролите не се сменяват
едни трупат си парици
други все по-бедни стават.
Клоуните май сме ний
щом разсмиваме тълпата,
за жалост тя оредява –
избягаха ни децата.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 194984
Постинги: 55
Коментари: 547
Гласове: 8166
Архив