Постинг
17.03.2009 17:55 -
Цирк
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6114 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 18:03
Прочетен: 6114 Коментари: 33 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2009 18:03
Понякога ми се струва, че животът е цирк.
Кармичен цирк.
Всеки Божи ден различно представление. Героите рядко се задържат дълго, явно заплатите са им малки.
Свалят ролята, закачат я на дървената закачалка и отпрашват нанякъде. Към някой друг цирк.
А ролята вехтее и прашлясва на закачалката в гримьорната. Търпеливо чака някой пак да я облече.
Е, да. Винаги има риск да не пасне. И се налага прекрояване. Само дето от толкова много смени, са останали само кръпки. И се носят някакви легенди за първоначалното й предназначение.
Кармичният цирк си има всичко. Забавление за всяка възраст.
Има си клоуни - весели, печални, а някои откровено плашещи. И гримът по лицата им е така напластен. Години са изписани по лицата. Личат контури на различни маски, сливащи се в едно. И накрая хич не са забавни. А само уморени и отегчени. Забравили коя маска е в момента на лицето, кой номер трябва да изиграят тази вечер.
Има и жонгльори - някои по-опитни, въртят по двайсетина неща из въздуха и им се отдава. Други изпускат по нещо, но не си правят труда да го вдигнат. Подритват го с крак и се правят, че това е част от програмата. Отегчени са. Толкова дълго се занимават с това, че не знаят какво да правят с ръцете си, когато представлението свърши.
Има си и фокусник - с кръпки по ръкавите, но все ще извади нещо. И ще се опита да те залъже, че виждаш магия. И дори и да знаеш, че всичко си е дим и огледала, ти му вярваш. Че даже и аплодираш. Все пак си си платил билетчето. И ще гледаш цялата програма, какво друго да правиш?!
Има и номера с животни. Например един уморен лъв, който го мързи да е страшен. Поостарял, с проскубана опашка и вече оредяваща грива. Лежи по цял ден и го грее единствено това, че е "Цар на животните". Предъвква някой къс месо, подхвърлено му в непочистената от месеци клетка и му е все едно. Размаха ли се камшика на арената обаче, туко виж скочи през някой горящ обръч или изреве страшно. След което се прибира в клетката и си мечтае за саваната.
Разни маймунки, облечени в кошмарно шарени дрехи скачат насам-натам. И си правят техните си маймунджълъци. Отдавна никой не им обръща вече внимание - нито зрителите, нито останалите участници в представлението. Те са си необходимо зло, навсякъде ги има. Понякога успяват да объркат тестето с карти на фокусника и му провалят "магията". Друг път открадват на лъва вечерята.
И ножохвъргач има. С красива асистентка. И дежурната й, прикована усмивка. А ножовете са остри. Веднъж й отрязоха една къдрица. А тя не трепна. Невъзмутимо продължи да се усмихва. Дали и това не е част от грима?! Понякога се прибира в малката гримьорна, гледа празно избелелите тапети, седейки в загубил цвета си, тапициран стол и си мисли дали да не напие ножохвъргача. Ей така, за разнообразие. Да му трепне ръката някой път.
Никога не съм обичала да ходя на цирк. Не ми е никак смешно там. Оставя някаква необяснима тъга в мен.
Най-много ми е било мъчно за въжеиграча.
Облечен в бледо трико, ходи по опънато нависоко въже. Без предпазна мрежа. И знае, че само една грешна стъпка, едно мъничко разсейване, ще му коства всичко. Той е обречен да балансира цял живот. За да оцелее. А да балансираш е най-трудното нещо на света. По-страшно и от това леко отклонил се нож да ти отреже къдрица.
И затова ходи бавно, диша бавно, живее бавно. За да е максимално концентриран. За да не залитне. А така се изкушава понякога. Да хукне. Да се затича. Да види дали ще успее да стигне до другия край.
Но си спомня за клоуните. И бетонираните на лицата им маски. Те са долу на манежа. Сред целия друг цирк. А той поне е на високо. И има секунди спокойствие. В които да се бори с изкушенията си. С всяка следваща, премерена стъпка си печели секунда живот.
До следващото представление.
Кармичен цирк.
Всеки Божи ден различно представление. Героите рядко се задържат дълго, явно заплатите са им малки.
Свалят ролята, закачат я на дървената закачалка и отпрашват нанякъде. Към някой друг цирк.
А ролята вехтее и прашлясва на закачалката в гримьорната. Търпеливо чака някой пак да я облече.
Е, да. Винаги има риск да не пасне. И се налага прекрояване. Само дето от толкова много смени, са останали само кръпки. И се носят някакви легенди за първоначалното й предназначение.
Кармичният цирк си има всичко. Забавление за всяка възраст.
Има си клоуни - весели, печални, а някои откровено плашещи. И гримът по лицата им е така напластен. Години са изписани по лицата. Личат контури на различни маски, сливащи се в едно. И накрая хич не са забавни. А само уморени и отегчени. Забравили коя маска е в момента на лицето, кой номер трябва да изиграят тази вечер.
Има и жонгльори - някои по-опитни, въртят по двайсетина неща из въздуха и им се отдава. Други изпускат по нещо, но не си правят труда да го вдигнат. Подритват го с крак и се правят, че това е част от програмата. Отегчени са. Толкова дълго се занимават с това, че не знаят какво да правят с ръцете си, когато представлението свърши.
Има си и фокусник - с кръпки по ръкавите, но все ще извади нещо. И ще се опита да те залъже, че виждаш магия. И дори и да знаеш, че всичко си е дим и огледала, ти му вярваш. Че даже и аплодираш. Все пак си си платил билетчето. И ще гледаш цялата програма, какво друго да правиш?!
Има и номера с животни. Например един уморен лъв, който го мързи да е страшен. Поостарял, с проскубана опашка и вече оредяваща грива. Лежи по цял ден и го грее единствено това, че е "Цар на животните". Предъвква някой къс месо, подхвърлено му в непочистената от месеци клетка и му е все едно. Размаха ли се камшика на арената обаче, туко виж скочи през някой горящ обръч или изреве страшно. След което се прибира в клетката и си мечтае за саваната.
Разни маймунки, облечени в кошмарно шарени дрехи скачат насам-натам. И си правят техните си маймунджълъци. Отдавна никой не им обръща вече внимание - нито зрителите, нито останалите участници в представлението. Те са си необходимо зло, навсякъде ги има. Понякога успяват да объркат тестето с карти на фокусника и му провалят "магията". Друг път открадват на лъва вечерята.
И ножохвъргач има. С красива асистентка. И дежурната й, прикована усмивка. А ножовете са остри. Веднъж й отрязоха една къдрица. А тя не трепна. Невъзмутимо продължи да се усмихва. Дали и това не е част от грима?! Понякога се прибира в малката гримьорна, гледа празно избелелите тапети, седейки в загубил цвета си, тапициран стол и си мисли дали да не напие ножохвъргача. Ей така, за разнообразие. Да му трепне ръката някой път.
Никога не съм обичала да ходя на цирк. Не ми е никак смешно там. Оставя някаква необяснима тъга в мен.
Най-много ми е било мъчно за въжеиграча.
Облечен в бледо трико, ходи по опънато нависоко въже. Без предпазна мрежа. И знае, че само една грешна стъпка, едно мъничко разсейване, ще му коства всичко. Той е обречен да балансира цял живот. За да оцелее. А да балансираш е най-трудното нещо на света. По-страшно и от това леко отклонил се нож да ти отреже къдрица.
И затова ходи бавно, диша бавно, живее бавно. За да е максимално концентриран. За да не залитне. А така се изкушава понякога. Да хукне. Да се затича. Да види дали ще успее да стигне до другия край.
Но си спомня за клоуните. И бетонираните на лицата им маски. Те са долу на манежа. Сред целия друг цирк. А той поне е на високо. И има секунди спокойствие. В които да се бори с изкушенията си. С всяка следваща, премерена стъпка си печели секунда живот.
До следващото представление.
Животът си е един цирк! Хубаво е да си знаеш и ролята, отредена ти от кармата!
Мен съдбата все ме включва в представленията с клоуните! :))))
цитирайМен съдбата все ме включва в представленията с клоуните! :))))
аз съм въжеиграчът...
А понякога и асистентката с отрязаната къдрица..
цитирайА понякога и асистентката с отрязаната къдрица..
поне сме наясно кои сме!!! Понякога и това е "много"!!! :)))
цитирайми дойдеш на гости, ще имаш възможност да си поиграеш с едно малко лъвче...на живо, Диляна.
цитирайтака е :))
цитирайне си падам по лъвчета.
цитирайда си промениш мнението, когато пишеш за родителите на малките лъвчета, Диляна...;))
цитирайda ne obicha cirk, kato men. Po sushtite prichi. Men mi e jal i za starite klouni. No cirkut, kato socialno yavlenie, e nenadminat. Prava si, tujno e.
цитирайМалко си го перефразирала, мисля, че точният израз е - Живота е театър, а ние сме актьори.
Нищо и така става. Скучно е цял живот да играеш една роля. Не съди строго.
цитирайНищо и така става. Скучно е цял живот да играеш една роля. Не съди строго.
10.
kardamom -
:)
17.03.2009 19:51
17.03.2009 19:51
поздрави!
от Диляна за Диляна!
прекрасна вечер ти желая!
цитирайот Диляна за Диляна!
прекрасна вечер ти желая!
на много мисли и препратки към събития от собствения ми живот. Също ми мина през ума и че скоро няма да има дресьори или акробати, а само клоуни, защото полека-лека всички се преквалифицират в клоуни. В търсенето на мекото на баницата.
цитирайммм, едва ли :)
цитирайЦиркът не е само социално явление, което да е част от нещо друго.
Всичко си е цирк - с веселите и тъжните моменти, със старите и новите номера..
цитирайВсичко си е цирк - с веселите и тъжните моменти, със старите и новите номера..
исках да поразширя смисъла и вариациите на тази фраза, коят ти цитираш.
Иначе, избягвам да съдя. Само констатирам и споделям мои наблюдения.
цитирайИначе, избягвам да съдя. Само констатирам и споделям мои наблюдения.
Благодаря ти, адашке! :)
Хубава вечер/нощ и от мен!
цитирайХубава вечер/нощ и от мен!
да...По-сложните образи някак избледняват или се претопяват в клоунски гримаси...
цитирайблагодаря! ..
цитираймай не само за мен и теб..
което хич не знам, дали е хубаво или лошо.
цитирайкоето хич не знам, дали е хубаво или лошо.
Съгласна съм с теб..умората и отегчението си казват думата - накрая..
http://vbox7.com/play:0780f899
цитирайhttp://vbox7.com/play:0780f899
Напълно съм съгласна.... цирк със своите актьори, а те със своите номера...
цитирайНяма по-страшно нещо от апатията...
цитирайМда..
А ние понякога сме в публиката, друг път късаме билетчета на входа, а трети път сме сред клоуните...
цитирайА ние понякога сме в публиката, друг път късаме билетчета на входа, а трети път сме сред клоуните...
Я по-весело :)))
А пък аз съм охраната на цирка -
наказвам непослушни маймунки и държа песовете навън, докато вътре се твори изкуство ! :)
цитирайА пък аз съм охраната на цирка -
наказвам непослушни маймунки и държа песовете навън, докато вътре се твори изкуство ! :)
Ти си най на далавера :))))))))))
А с балерините гукаш ли си зад кулисите? ;))))
цитирайА с балерините гукаш ли си зад кулисите? ;))))
тези въпроси- на Л.С. само.. :)
цитирайайде, айде ;)
То това ти го пише в трудовата характеристика :)))
цитирайТо това ти го пише в трудовата характеристика :)))
Съгласна съм, че на улицата циркът е тъжно зрелище:(
"Той е обречен да балансира цял живот. За да оцелее. А да балансираш е най-трудното нещо на света."- под купола въжеиграча ни радва, нас, "малките" човечета, най-малкото ни кара да погледнем нагоре, да усетим, че земята е опора, но не винаги е пътя.......
В живота "въжеиграчите", за мен, не са обречени......по-скоро са обречени другите,тези, които не могат да се въздържат да живеят бавно и сигурно.:(
Поздрави!
цитирай"Той е обречен да балансира цял живот. За да оцелее. А да балансираш е най-трудното нещо на света."- под купола въжеиграча ни радва, нас, "малките" човечета, най-малкото ни кара да погледнем нагоре, да усетим, че земята е опора, но не винаги е пътя.......
В живота "въжеиграчите", за мен, не са обречени......по-скоро са обречени другите,тези, които не могат да се въздържат да живеят бавно и сигурно.:(
Поздрави!
Обречени са, от гледна точка на това, че трябва да поддържат постоянен баланс. Защото една стъпка встрани, едно залитане ще им струва много..
цитирайСтрашното е когато си на мястото на лъва и нямаш зъби за да предъвчеш и подхвърленото, а камо ли да ухапеш някого. Но най-страшното е, че не можеш вече да мечтаеш нито за саваната, нито за светлото бъдеще, което винаги ни обещават ВЪЖЕИГРАЧИТЕ. Но не тези кармичните, а политическите.
цитирайТова му е специфичното на цирка - ролите могат лесно да се прехвърлят; въжеиграчите да станат клоуни, лъвът да го направят на маймуна и т.н.
цитирайчак се замислям как е възможно да си "остаряла" така житейски,умно при това,огън носиш в сърцето си,но го поливаш обилно с тъга
дай го по-цветно,лилата ми харесваше,ключа към сърцето е на врата му и блести като любовта която ще ви събере
цитирайдай го по-цветно,лилата ми харесваше,ключа към сърцето е на врата му и блести като любовта която ще ви събере
не се имам за зряла, има още много път да извървя до това, което аз смятам за зрялост...
лилата е в мен постоянно,понякога потъмнява, но не ме напуска..
цитирайлилата е в мен постоянно,понякога потъмнява, но не ме напуска..
Двадесет години вече
ролите не се сменяват
едни трупат си парици
други все по-бедни стават.
Клоуните май сме ний
щом разсмиваме тълпата,
за жалост тя оредява –
избягаха ни децата.
цитирайролите не се сменяват
едни трупат си парици
други все по-бедни стават.
Клоуните май сме ний
щом разсмиваме тълпата,
за жалост тя оредява –
избягаха ни децата.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8168
Блогрол