Постинг
18.03.2009 23:29 -
Годишнина
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4340 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2009 23:29
Прочетен: 4340 Коментари: 30 Гласове:
0
Последна промяна: 18.03.2009 23:29
След точно един час се навършват три години от една много важна дата в моя живот.
От един повратен момент, който малко или много предопредели пътя, случките, стремежите, мислите, целите, мечтите ми през изминалите три години.
Навършват се три години от, както аз тайничко си го наричам, второто ми раждане на тази земя.
Не, не е начало на някаква любовна история.
И не е запознанство с ключов човек.
Нито пък е край на някакви отношения.
На 18.03.2006г. оцелях. Или по-скоро - оцеляхме. Макар смъртта да тичаше към нас с близо 140 км/ч.
На тази дата разбрах колко дълги могат да бъдат няколко секунди.
Разбрах какво значи наистина да се изпразниш от съдържание - от емоции, мисли, планове, спомени.
Осъзнах какво значи АБСОЛЮТНОТО спокойствие.
Разбрах колко невероятно усещане е да можеш да отвориш очите си отново, да поемеш глътка въздух отново.
На тази дата повярвах истински в чудеса. В съдбата. В ангели-закрилници, в Бог.
Защото по всички закони на физиката не трябваше да ви пиша в момента.
Мокра настилка, 140 км/ч, спукани гуми, бетонен подлез от едната страна, бетонни стълбове от другата. И неуправляем автомобил. Това са основните съставки, които както и да ги забъркаш, почти винаги резултатът е един и същ - краен и фатален.
И не мога да квалифицирам оцеляването ни тогава като нищо друго, освен чудо.
Още пазя едно стъкълце от задния джам на колата. То всъщност всичко беше на сол, но успях да си запазя едно малко фрагментче. За да ми напомня колко преходно е всичко. За да ми напомня кои са всъщност важните неща. И че животът е дар, който ние лекомислено пропиляваме. И че може да свърши за стотни.
Много моменти ми се губят от онази вечер. Но има някои неща, които така ясно са се запечатали в съзнанието ми, че няма да ги забравя до смъртта си.
Дължината на онези няколко секунди, докато колата летеше от единия край на лентата към другия. Сивотата на бетона, който се приближаваше така бързо към мен, че имах усещането, че усещам мириса му. Затворените ми очи и пълното примирение с това, което смятах, че ни очаква. И абсолютно празното ми съзнание. Липсата на лента със спомени. Вкопчените ми ръце в една друга ръка - нещо като последна прегръдка. И думите, които шепнех като заклинание, като молитва, като признание. Думи за обич.
И онази тишина. Безтегловна тишина. В която още усещах, но не смеех да отворя очи и не смеех да пусна ръката, която бях стиснала като малко дете. И онзи полицай, който съвсем естествено се прекръсти, когато видя останките от колата. И най-безумният ми спомен - радиото продължаваше да свири...
35 метра отнесени колци. Автомобилни чаркове разпилени по цялото платно.
И ние. Живи. Нещо повече. Невредими. Абсолютно непокътнати.
Единствената ми "травма" беше една синина на левия крак, отстрани на коляното. Получила се от притискането на крака ми към скоростния лост, докато изричах до захлас последните си /уж/ думи, вкопчена в единственото нещо, което имаше значение тогава за мен.
Не си взехме поуките тогава.
Но тройката е велико число. И ни преследва. И го намирам във всички значими дати или разни комбинации от цифри, присъстващи по един или друг начин в животите ни.
Вярвам, че поуките вече са научени.
Затова, честита годишнина!
И умната!
От един повратен момент, който малко или много предопредели пътя, случките, стремежите, мислите, целите, мечтите ми през изминалите три години.
Навършват се три години от, както аз тайничко си го наричам, второто ми раждане на тази земя.
Не, не е начало на някаква любовна история.
И не е запознанство с ключов човек.
Нито пък е край на някакви отношения.
На 18.03.2006г. оцелях. Или по-скоро - оцеляхме. Макар смъртта да тичаше към нас с близо 140 км/ч.
На тази дата разбрах колко дълги могат да бъдат няколко секунди.
Разбрах какво значи наистина да се изпразниш от съдържание - от емоции, мисли, планове, спомени.
Осъзнах какво значи АБСОЛЮТНОТО спокойствие.
Разбрах колко невероятно усещане е да можеш да отвориш очите си отново, да поемеш глътка въздух отново.
На тази дата повярвах истински в чудеса. В съдбата. В ангели-закрилници, в Бог.
Защото по всички закони на физиката не трябваше да ви пиша в момента.
Мокра настилка, 140 км/ч, спукани гуми, бетонен подлез от едната страна, бетонни стълбове от другата. И неуправляем автомобил. Това са основните съставки, които както и да ги забъркаш, почти винаги резултатът е един и същ - краен и фатален.
И не мога да квалифицирам оцеляването ни тогава като нищо друго, освен чудо.
Още пазя едно стъкълце от задния джам на колата. То всъщност всичко беше на сол, но успях да си запазя едно малко фрагментче. За да ми напомня колко преходно е всичко. За да ми напомня кои са всъщност важните неща. И че животът е дар, който ние лекомислено пропиляваме. И че може да свърши за стотни.
Много моменти ми се губят от онази вечер. Но има някои неща, които така ясно са се запечатали в съзнанието ми, че няма да ги забравя до смъртта си.
Дължината на онези няколко секунди, докато колата летеше от единия край на лентата към другия. Сивотата на бетона, който се приближаваше така бързо към мен, че имах усещането, че усещам мириса му. Затворените ми очи и пълното примирение с това, което смятах, че ни очаква. И абсолютно празното ми съзнание. Липсата на лента със спомени. Вкопчените ми ръце в една друга ръка - нещо като последна прегръдка. И думите, които шепнех като заклинание, като молитва, като признание. Думи за обич.
И онази тишина. Безтегловна тишина. В която още усещах, но не смеех да отворя очи и не смеех да пусна ръката, която бях стиснала като малко дете. И онзи полицай, който съвсем естествено се прекръсти, когато видя останките от колата. И най-безумният ми спомен - радиото продължаваше да свири...
35 метра отнесени колци. Автомобилни чаркове разпилени по цялото платно.
И ние. Живи. Нещо повече. Невредими. Абсолютно непокътнати.
Единствената ми "травма" беше една синина на левия крак, отстрани на коляното. Получила се от притискането на крака ми към скоростния лост, докато изричах до захлас последните си /уж/ думи, вкопчена в единственото нещо, което имаше значение тогава за мен.
Не си взехме поуките тогава.
Но тройката е велико число. И ни преследва. И го намирам във всички значими дати или разни комбинации от цифри, присъстващи по един или друг начин в животите ни.
Вярвам, че поуките вече са научени.
Затова, честита годишнина!
И умната!
Да го използваш разумно.
цитирайпризнавам си, не си извадих поуките тогава, когато трябваше...
Но тази вечер минах отново през въпросното място и...изживях всичко отново. В съзнанието, в сърцето, в спомените си. И мога, с ръка на сърцето да кажа, че вече съм си взела поуките.
цитирайНо тази вечер минах отново през въпросното място и...изживях всичко отново. В съзнанието, в сърцето, в спомените си. И мога, с ръка на сърцето да кажа, че вече съм си взела поуките.
Имала си късмет веднъж, не предизвиквай съдбата втори път. По въпроса за поуките, мога да пиша много, ама само ще те отегча.
Още вднъж честито.
цитирайОще вднъж честито.
Благодаря.
Не вярвам в късмета, или щастливото стечение на обстоятелствата.
Everything happens for a reason - За всяко нещо си има причина.
Случилото си беше урок, ритване по гъза, ако щеш.
Няма да ме отегчиш за поуките :)
цитирайНе вярвам в късмета, или щастливото стечение на обстоятелствата.
Everything happens for a reason - За всяко нещо си има причина.
Случилото си беше урок, ритване по гъза, ако щеш.
Няма да ме отегчиш за поуките :)
5.
анонимен -
Живи и здрави да сте !
19.03.2009 00:07
19.03.2009 00:07
И аз имам подобен случай ! Господ е с нас ! Поздрави от мен и дълъг живот !
цитирайБлагодаря ти от сърце!
цитирайEverything happens for a reason ...
цитирайняма по-съвършена система от тази ;)....
цитирайДа си жива и здрава!!! Дано никога повече не ти се случва да преживееш такова предизвикателство! Поуките се учат цял живот, но някои е по-добре по-късно....
Прегръщам те от сърце, мило момиче!!! :)))
цитирайПрегръщам те от сърце, мило момиче!!! :)))
Благодаря ти!!
Но знаеш ли...гледам на това нещо от положителната страна. Защото понякога човек се самозабравя и има нужда от отрезвяване.
И според степента на самозабравянето е и големината на урока.
Не само тази случка ми е доказателство за това..
Гуш и от мен :)))
цитирайНо знаеш ли...гледам на това нещо от положителната страна. Защото понякога човек се самозабравя и има нужда от отрезвяване.
И според степента на самозабравянето е и големината на урока.
Не само тази случка ми е доказателство за това..
Гуш и от мен :)))
Когато човек се усети, че се замозабравя, е достатъчно да отиде на гробища.....
А иначе, всичко е добре, когато завърши добре, както е в твоя случай (за което много се радвам)!!! :))))
цитирайА иначе, всичко е добре, когато завърши добре, както е в твоя случай (за което много се радвам)!!! :))))
да...въпросът е, дали човек усеща, че се самозабравя?! Или приема състоянието си за нещо нормално?
Дааа, всичко е добре, когато всичко свършва добре :)
Оживях, за да тормозя хората :Р :)))))
цитирайДааа, всичко е добре, когато всичко свършва добре :)
Оживях, за да тормозя хората :Р :)))))
13.
анонимен -
Да научиш урока е лесно. Трудно е да ...
19.03.2009 14:13
19.03.2009 14:13
Да научиш урока е лесно. Трудно е да го приложиш.
цитирайстъпка по стъпка се уча.
цитирай
15.
анонимен -
Да, очевидно ти е трудно да правиш ...
19.03.2009 17:21
19.03.2009 17:21
Да, очевидно ти е трудно да правиш големи крачки и сококове. Е, всеки си има свои темпове.
цитирайтака е.
цитирайи в живота.
Искрени пожелания към теб,kisstherain, за нещо истинско и красиво, което също да почувстваш като съдба!:)
цитирайИскрени пожелания към теб,kisstherain, за нещо истинско и красиво, което също да почувстваш като съдба!:)
благодаря ти!
Съгласна съм за равновесието; всичко в този живот е баланс, а най-висшата цел е търсене и постигане на хармония :) Хармонията за мен е равносилна на съвършенство.
цитирайСъгласна съм за равновесието; всичко в този живот е баланс, а най-висшата цел е търсене и постигане на хармония :) Хармонията за мен е равносилна на съвършенство.
Не.
Това не е нещо, което се постига за дни, седмици или месеци /за съжаление/.
Но е цел, а за мен е висша цел.
цитирайТова не е нещо, което се постига за дни, седмици или месеци /за съжаление/.
Но е цел, а за мен е висша цел.
Времето ще покаже.
цитирай Невероятно е написаното!Толкова добре наистина ,че се чудя дали е истина!
Но си звучи като такава и оцеляването Ви е нещо невероятно,но факт!Това само трябва да Ви направи по-добри и по-вярващи ,по-хора!:)
Явно има ангели , а те са Ви съхранили ,защо сте го заслужавали!:)
Дано това изпитание никога не се повтаря!
Бъдете щастливи!:)
цитирайНо си звучи като такава и оцеляването Ви е нещо невероятно,но факт!Това само трябва да Ви направи по-добри и по-вярващи ,по-хора!:)
Явно има ангели , а те са Ви съхранили ,защо сте го заслужавали!:)
Дано това изпитание никога не се повтаря!
Бъдете щастливи!:)
Самата истина си е...
Имам в себе си обяснение до 19-ти състав на Сoфийски районен съд; и номерът на делото мога да ти кажа, но това са подробности в крайна сметка :)
Благодаря ти за думите и пожеланията :))
цитирайИмам в себе си обяснение до 19-ти състав на Сoфийски районен съд; и номерът на делото мога да ти кажа, но това са подробности в крайна сметка :)
Благодаря ти за думите и пожеланията :))
народът казва, че си била целуната от господ тогава. И макар да не съм религиозен, Диляна, вярвам, че е било така...;)
цитирайтвърдо го вярвам!!
цитирайТова, което си преживяла е нещо голямо! Все пак, трябва да се радваш, че си оцеляла, защото много хора на са имали този късмет! Хубав пост!
цитирайЕстествено, че се радвам..Нещо повече - благодарна съм. Не само защото оживяхме тогава, а защото си дадох сметка за много неща...А най-хубавото е, че три години по-късно все още продължавам да си вадя заключения, което лично за мен е градивно..
цитирайБог те е запазил, значи има план за теб.
цитирайда, предполагам, че може и така да се каже..
Да сме живи и здрави, другото само ще се нареди :)
цитирайДа сме живи и здрави, другото само ще се нареди :)
Наистина си късметлийка!
Честито второ раждане и нека няма подобни фатални инциденти за теб и за всички нас!
Хубав ден ти желая!
цитирайЧестито второ раждане и нека няма подобни фатални инциденти за теб и за всички нас!
Хубав ден ти желая!
Дано, благодаря ти!
Хубав ден и на теб :)
цитирайХубав ден и на теб :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8168
Блогрол