Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
21.03.2009 19:01 - Безвремие /1825/
Автор: kisstherain Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3036 Коментари: 21 Гласове:
0



Беше студена нощ. Той ходеше бавно по пустите улици. Тихо беше в него, макар вятърът да изтръгваше жалостиви стонове от посърналите корони на дърветата. И очите му виждаха само тъмнина, макар кръв да капеше от пълната луна, ширнала се в черния си балдахин. Белият бастун потропваше по паветата и той уверено се водеше по него. "Триста и двадесет,триста двадесет и една" - броеше стъпките си той. Познаваше всеки метър от пътя, всяка канавка, всеки завой. В продължение на хиляди вечери бе обхождал един и същи маршрут. Повтаряше се един и същи ритуал. Ставаше от леглото, обличаше черния си костюм, лъсваше старите си обувки, грижливо ги чистеше от пръстта, здраво завързваше връзките. По навик изправяше се пред огледалото, макар да не виждаше отражението. Приглаждаше посивялата си коса, а после сядаше и пускаше си една и съща песен, макар звуците да не достигаха до него. Но това беше без значение. Знаеше всяка дума наизуст, акордите бяха в душата му, а гласът на певицата бродираше текста в съзнанието му. Точно след 4 минути и 18 секунди се изправяше, взимаше бастуна и тръгваше към вратата. За хиляден път изброи стъпалата и озова се в малката градина пред къщата. Наведе се, напосоки откъсна едно цвете. Но бе валял дъжд, почвата се беше размекнала и го изтръгна с корените. Нямаше нищо. Винаги и бе поднасял цветя с кални корени. Тя го обичаше заради тази негова непохватност, казваше, че било сладко и романтично. Че предпочитала острата миризма на пръст пред дразнещия, шумолящ звук на целуфана. И ето го пак, върви по улиците. Уверен, макар и малко нетърпелив. Скоро щеше да я види, да й поднесе снежнобелите кокичета. Той щеше да докосне с пръсти устните й, за да разбере, че му се усмихва. А тя нежно щеше да ги целуне един по един, закачливо да ги захапе дори. Тази картина избухна така ярко пред незрящите му очи, че той забърза ход. "Петстотин и шест, петстотиниседемиосем" - задъхваше се вече, искаше да стигне колкото се може по-бързо. Имаше чувството, че закъснява. А тя винаги го чакаше, никога не се сърдеше, ако се забави, защото той не пропускаше и вечер. Усмихна се, образът й танцуваше пред него, само за него, толкова бе красива в бялата си рокля. Ореол от слънчеви коси ограждаха лицето й, не спираше да се смее и да го гледа с искрящите си, пълни с щастие и любов очи. Усещаше парфюмът й, нежни нотки на дъждовен люляк - толкова й отиваше. И спомни си как я любеше в онази нощ, толкова нетърпелив, че дори роклята й не свали. А тя извиваше се под него, не беше вече смъртна жена, а разтопена страст. И огнени езици докосваха кожата му, лава изригваше от недрата й. "Осемстотин деветдесет и четири, осемстотин деветдесет и пет" - шепнеше си той. Още малко и щеше да я види. Градът на заспалите души отдавна бе останал зад гърба му. А пред него виеше се вече горска пътека. Познаваше всяко камъче, всеки храст. И те го познаваха и мълчаливо правеха му път. Нито един клон не смееше да го закачи, уважително отдръпваха се, за да мине, а после се затваряха след него. Това му напомняше за онзи път, когато гонеха се из гората като деца. Беше края на зимата, бузите й бяха червени, а усмивката не слизаше от лицата им. Той я прегръщаше, а после взимаше ръцете й в шепи, за да ги стопли с дъха си. Обичаше да се грижи за нея, да й бъде закрилник, да я усеща малка и беззащитна, търсеща опора в обятията му. Обожаваше да целува вечно червените й, плътни устни и да потъват в безвремието. "Хиляда осемстотин двадесет и три, и четири, и пет". Беше стигнал. Железните порти, скърцащо се отвориха пред него, пеейки жалостиво. И те го познаваха, знаеха историята му. Бяха видели толкова много и не се трогваха от нищо. Но нямаше как железните им, калени сърца да останат безразлични пред този едвам ходещ, глух слепец.

Тя беше тук и го чакаше както всяка нощ. Още беше с бялата си рокля. Той приседна тихо до нея, протегна ръка и нежно изчисти падналите листа. А после остави кокичетата и легна в скута й. Искаше да й каже, че този път няма да си тръгне. Че ще остане завинаги. Притвори невиждащите си очи и усмивката й грейна като сто слънца.

"Уморен съм, мила моя, много съм уморен" - прошепна той. "Не ми се сърди, ако заспя. През последните няколко хиляди нощи ме мъчеше адско безсъние. Трудно ми е да заспивам без теб". Тя сложи пръст на устните му, залюля нежно главата му. И той заспа. И пак нея сънуваше - цветна, жива и вечна.

Студеното мартенско слънце мързеливо изгря над гробищата. Сянката на надгробния камък проточи се по лицето му. Една последна, уморена въздишка се бе запечатала върху гранита. Точно до епитафа:"Завинаги ще си жива в сърцето ми, любима моя". 

 май, 2008г.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Вълнуващо.
21.03.2009 20:58
"Любовта е по-силна от смъртта."
цитирай
2. анонимен - Пишеш прекрасно! Винаги съм ти се ...
22.03.2009 04:09
Пишеш прекрасно!
Винаги съм ти се възхищавал на нещата!
цитирай
3. kisstherain - Марине,
22.03.2009 14:58
благодаря ти...
то това е старо, намерих го снощи, докато си ровех из архивите :)
цитирай
4. kisstherain - Мамас,
22.03.2009 14:59
наистина е така.
Хубав, слънчев ден от мен :)
цитирай
5. анонимен - Разбрах, че е старо! Но това не пр...
22.03.2009 15:04
Разбрах, че е старо! Но това не променя оценката за него :)
цитирай
6. kisstherain - Още веднъж ти благодаря! :)
22.03.2009 15:05
Още веднъж ти благодаря!
:)
цитирай
7. анонимен - Още веднъж - няма защо! Знаеш, че не ...
22.03.2009 15:08
Още веднъж - няма защо! Знаеш, че не правя "четки" :)
цитирай
8. kisstherain - знам, знам :)
22.03.2009 15:10
знам, знам :)
цитирай
9. lubomir888 - 1825
22.03.2009 17:30
Знаеш ли, прочитайки разказа ти първоначално се почувствах доста тъжен, че тези хора сега не са заедно, но като се замисля те са изпитали ЛЮБОВТА в най- красивия и чист вид, такава каквато малко хора са срещали и изпитвали, и макар смъртта да ги е разделила те никога няма да бъдат един без друг.
цитирай
10. kisstherain - lubomir888
22.03.2009 18:55
Любовта е енергия, тя не познава физически граници.
:)
цитирай
11. анонимен - Е, писането за любовта при теб буди ...
22.03.2009 19:05
Е, писането за любовта при теб буди интерес :))))
цитирай
12. kisstherain - мне, по-скоро самото чувство ви...
22.03.2009 19:09
мне, по-скоро самото чувство винаги е будило интерес в хората.
Някой някога бе казал, че любовта е като призраците - много е говорено за нея, но никога не са я виждали.
цитирай
13. анонимен - Аз съм я виждал! Ти не си ли? Аз и в ...
22.03.2009 19:10
Аз съм я виждал! Ти не си ли?
Аз и в момента я виждам, ако трябва да съм честен.
цитирай
14. kisstherain - "Виждам" и "ус...
22.03.2009 19:13
"Виждам" и "усещам" са две различни неща :)
цитирай
15. анонимен - Добре, аз я "виждам" и ...
22.03.2009 19:14
Добре, аз я "виждам" и "Усещам" :)
Става ли така :)
цитирай
16. kisstherain - Не знам, Марине :) Ти си знаеш.
22.03.2009 19:16
Не знам, Марине :)
Ти си знаеш.
цитирай
17. анонимен - Да, зная, Диляна :) Аз питах теб, ...
22.03.2009 19:17
Да, зная, Диляна :)
Аз питах теб, ама ти ми обясни за мен :)))
Но това си е добра наша практика :)
цитирай
18. kisstherain - обърках се вече :) Кой, кого, какво ...
23.03.2009 08:46
обърках се вече :) Кой,кого, какво попита :)
цитирай
19. анонимен - Е, ако беше отговорила в сряда, с...
23.03.2009 08:53
Е, ако беше отговорила в сряда, съвсем щеше да е ясно :))))
цитирай
20. kisstherain - съмнявам се deeply :))
23.03.2009 08:54
съмнявам се deeply :))
цитирай
21. анонимен - Тъй ли :))))) Направо не си е за вя...
23.03.2009 08:55
Тъй ли :))))) Направо не си е за вярване :):РР
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 268248
Постинги: 55
Коментари: 547
Гласове: 8168
Архив