Постинг
22.03.2009 19:06 -
Трите музи
Танцуваха в нея, с нея, извън и вместо нея. Целуваха, хапеха вкусваха, пиеха чрез нейните устни. Галеха, удряха, прегръщаха, отблъскваха с ръцете й. И всяка беше ненаситна, а тя - три пъти повече.
Когато я навестяваха, тя изпитваше страх, но и трепетно очакване. Защото противоречивите вдъхновения изпълваха с поезия прозата на съществуването й.
Трите музи никога не идваха тихо. Тя ги усещаше много преди да се появят. Въздухът се насищаше с електричество, небето потъмняваше и тя притихваше. Напрежение обземаше всяка клетка от тялото й, а кожата й настръхваше.
И трите бяха красиви. Фатално прекрасни. Видеше ли ги, докоснеше ли ги, усетеше ли ги, имаше ли ги веднъж човек, нямаше как да не се пристрасти. Нямаше как да се откъсне или да ги забрави.
Чернокоси, полуголи, с бяла, порцеланова кожа. Перфектност, идваща от някое тъмно място, криещо се в бездните на кривите огледала. Две от тях криеха лицата си - Копнежна и Мечтание. А го правеха защото бяха забранени, най-искани и никога имани. И като не показваха всичко, като не се сбъдваха, предизвикваха още и още желание да бъдат притежавани. Ликът на третата бе винаги открито. Но човешкият поглед не можеше дълго да се задържи в съзерцание върху нея. Острата й красота задължаваше, дори неусетно подтискаше. Защото всяка дума, проронвана от бледите й устни бе категорична, неподлежаща на промени. Третата муза бе Съвест. Тя говореше най-малко от всички, но мълчанието й казваше три пъти повече.
Музите пак бяха при нея и тя не можеше да откъсне поглед от тях. И слушаше напевното им говорене и потъваше в думите им. Както всеки път. Но сега като че ли беше различно. Защото преди идваха винаги посред нощ. Копнежна и Мечтание я събуждаха с ярък, почти истински, прекрасен сън, а Съвест отваряше нежно, но категорично очите й, колкото да види, че леглото е празно. И почваха се среднощните дебати. Никога не можеше да ги надприказва, затова не се й опитваше. Вместо това палеше свещите, които винаги седяха над главата й, придърпваше тефтера и молива и пишеше репликите си към тях. Имаше нощи, в които листата не й стигаха и тя продължаваше да пише по стената - някога бяла на цвят, а сега графитеносива. Думи, покриващи други, несвързани изречения, преплитащи се, хаотични мисли - всичко това по стените й. И докато не й се подпалят пръстите от писане, те не си тръгваха.
Но сега дойдоха посред бял ден. Съвсем неочаквано. И този път Копнежна и Мечтание не пророниха и дума. Само я гледаха изпитателно. Третата муза беше тази, която й говореше. Бяха все неща, които вече й бе казала, които не бе спирала да й повтаря. Но като че ли този път, тя наистина я чу. Наистина вникна във всяка сричка. Наведе мълчаливо глава в знак на съгласие и две от тях си тръгнаха. Не знаеше кога пак ще ги види. Бяха се сбогували. За неопределен период от време.
А Съвест остана. Имаха да си казват още толкова много неща... 22.05.2008г.
Когато я навестяваха, тя изпитваше страх, но и трепетно очакване. Защото противоречивите вдъхновения изпълваха с поезия прозата на съществуването й.
Трите музи никога не идваха тихо. Тя ги усещаше много преди да се появят. Въздухът се насищаше с електричество, небето потъмняваше и тя притихваше. Напрежение обземаше всяка клетка от тялото й, а кожата й настръхваше.
И трите бяха красиви. Фатално прекрасни. Видеше ли ги, докоснеше ли ги, усетеше ли ги, имаше ли ги веднъж човек, нямаше как да не се пристрасти. Нямаше как да се откъсне или да ги забрави.
Чернокоси, полуголи, с бяла, порцеланова кожа. Перфектност, идваща от някое тъмно място, криещо се в бездните на кривите огледала. Две от тях криеха лицата си - Копнежна и Мечтание. А го правеха защото бяха забранени, най-искани и никога имани. И като не показваха всичко, като не се сбъдваха, предизвикваха още и още желание да бъдат притежавани. Ликът на третата бе винаги открито. Но човешкият поглед не можеше дълго да се задържи в съзерцание върху нея. Острата й красота задължаваше, дори неусетно подтискаше. Защото всяка дума, проронвана от бледите й устни бе категорична, неподлежаща на промени. Третата муза бе Съвест. Тя говореше най-малко от всички, но мълчанието й казваше три пъти повече.
Музите пак бяха при нея и тя не можеше да откъсне поглед от тях. И слушаше напевното им говорене и потъваше в думите им. Както всеки път. Но сега като че ли беше различно. Защото преди идваха винаги посред нощ. Копнежна и Мечтание я събуждаха с ярък, почти истински, прекрасен сън, а Съвест отваряше нежно, но категорично очите й, колкото да види, че леглото е празно. И почваха се среднощните дебати. Никога не можеше да ги надприказва, затова не се й опитваше. Вместо това палеше свещите, които винаги седяха над главата й, придърпваше тефтера и молива и пишеше репликите си към тях. Имаше нощи, в които листата не й стигаха и тя продължаваше да пише по стената - някога бяла на цвят, а сега графитеносива. Думи, покриващи други, несвързани изречения, преплитащи се, хаотични мисли - всичко това по стените й. И докато не й се подпалят пръстите от писане, те не си тръгваха.
Но сега дойдоха посред бял ден. Съвсем неочаквано. И този път Копнежна и Мечтание не пророниха и дума. Само я гледаха изпитателно. Третата муза беше тази, която й говореше. Бяха все неща, които вече й бе казала, които не бе спирала да й повтаря. Но като че ли този път, тя наистина я чу. Наистина вникна във всяка сричка. Наведе мълчаливо глава в знак на съгласие и две от тях си тръгнаха. Не знаеше кога пак ще ги види. Бяха се сбогували. За неопределен период от време.
А Съвест остана. Имаха да си казват още толкова много неща... 22.05.2008г.
Колкото по-съвестен е един човек, толкова по-малко му вярват другите, че е такъв...;)
цитирайда, има нещо такова...
Затова май е по-добре да останат другите две музи ;)
цитирайЗатова май е по-добре да останат другите две музи ;)
едната, Диляна...;))
цитирайКоя, Краси? Сподели :)
цитирайче си се върнала на първоначалния начин на писане и видях датата.
Предполагам, че вече си разбрала, Копнежа и Мечтанието, могат за малко да си отидат, но никога не изчезват за винаги! Хубаво нещо е Съвеста да е винаги до теб, жалко но в днешно време тя предпочита да се скрие или да изчезне...
цитирайПредполагам, че вече си разбрала, Копнежа и Мечтанието, могат за малко да си отидат, но никога не изчезват за винаги! Хубаво нещо е Съвеста да е винаги до теб, жалко но в днешно време тя предпочита да се скрие или да изчезне...
разбира се! Защото има и музикално оформление от Шуман...;)
цитирай
7.
анонимен -
Ех. . . Мъничко, добро и ранимо чо...
22.03.2009 19:21
22.03.2009 19:21
Ех... Мъничко, добро и ранимо човече...
Каквото и да става си ми много скъп човек...
цитирайКаквото и да става си ми много скъп човек...
Старо, ново - все съм си аз :)
Е, да - може да бие малко на шизофрения /което ми напомня за един много стар мой постинг, който ще го публикувам наново пак някой ден/, ама туй е положението.
Иначе...Копнежна и Мечтание....са като пролетния вятър...Ту ги има, ту ги няма.
А Съвест...не си тръгва сама, ние я забравяме на някой ъгъл и после викаме Неволята ;)
цитирайЕ, да - може да бие малко на шизофрения /което ми напомня за един много стар мой постинг, който ще го публикувам наново пак някой ден/, ама туй е положението.
Иначе...Копнежна и Мечтание....са като пролетния вятър...Ту ги има, ту ги няма.
А Съвест...не си тръгва сама, ние я забравяме на някой ъгъл и после викаме Неволята ;)
Мечтание и Копнежна са сиамски близначки ;)
цитирайно понеже те следя от началото, намирам разлика в начина ти на писане.
Някои хора Съвеста ги е напуснала отдавна! Други сами са прогонили Мечтание и Копнеж. За такива аз казвам - хора с умрели души.
цитирайНякои хора Съвеста ги е напуснала отдавна! Други сами са прогонили Мечтание и Копнеж. За такива аз казвам - хора с умрели души.
изглеждат, Диляна, но не са...;)
Копнежна е по-ориентирана, в смисъл че знае за какво / кого / копнее или поне иска да узнае. Докато Мечтание се рее в небето, малко пухкаво облаче, разтопяващо се под поривите на вятъра, за да се роди отново подобно на Афродита от ефирната пяна и Феникс от звездната пепел, взети заедно...;))
Копнежна стъпва здраво на земята, а Мечтание е разходка във въздуха...;)
http://www.youtube.com/watch?v=aR1Ln-ctn5E
цитирайКопнежна е по-ориентирана, в смисъл че знае за какво / кого / копнее или поне иска да узнае. Докато Мечтание се рее в небето, малко пухкаво облаче, разтопяващо се под поривите на вятъра, за да се роди отново подобно на Афродита от ефирната пяна и Феникс от звездната пепел, взети заедно...;))
Копнежна стъпва здраво на земята, а Мечтание е разходка във въздуха...;)
http://www.youtube.com/watch?v=aR1Ln-ctn5E
Много точно определение!
цитирай:)) няма какво да кажа, признавам си.
цитираймъничко и добро, ама си имам и бодли ;)
цитирай
15.
анонимен -
Твоите бодли са като на Розата на ...
23.03.2009 08:52
23.03.2009 08:52
Твоите бодли са като на Розата на Малкия принц - цели четири, но като че ли са повече за успокоение и обсъждане, отколкото за защита :)
В интерес на истината, отдавна съм ти казал, че като цвете си мимоза :)
И колкото повече те опознавам, толкова повече у мен се зтвърждава това усещане :))
цитирайВ интерес на истината, отдавна съм ти казал, че като цвете си мимоза :)
И колкото повече те опознавам, толкова повече у мен се зтвърждава това усещане :))
Хм, бих се определила на татул или магарешки трън, ако ме питаш мене :))
цитирай
17.
анонимен -
Предпочитам да не те питам :))))
В ...
23.03.2009 08:59
23.03.2009 08:59
Предпочитам да не те питам :))))
В края на краищата защо да си убивам съкровените възприятия :))) :РРРР
цитирайВ края на краищата защо да си убивам съкровените възприятия :))) :РРРР
Мъдър ход.
:))
цитирай:))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8168
Блогрол