Няма човек без пороци. Нито такъв без недостатъци. И всеки е зависим от нещо.
Някой беше казал "Колкото хора, толкова и мнения", а аз ще си позволя леко да перефразирам - "Колкото хора, толкова и зависимости".
Като почнем от съвсем прозаичните и толкова често срещани зависимости от алкохол, дрога и разните му там упойващи вещества.
Та стигнем до едни други /и според мен по-страшни/, касаещи хора, отношения.
Човек често е зависим от много неща. И също толкова често не го осъзнава. Или ако знае за наличието на една, две, че даже и три зависимости,
то не подозира за съществуването на поне още десет.
Няма да говоря и/или да чета лекции колко вредни са алкохолът и наркотиците.
Замислям се обаче за другите, скритите зависимости.
Може да бъде човек. А това няма нищо общо с любовта. Или поне не по начина, по който аз я разбирам.
Може да бъдат отношения. Било приятелски, било интимни.
Може да бъде зависимост от мнение на определен човек и/или група хора.
Зависимост от истината? Защо не?! Но коя истина? Нашата собствена или обективната?
Първата ми асоциация с тази дума е "употреба".
Защото зависимостта не е ли именно прекомерна, прекалена употреба на даденото нещо, към което сме пристрастени?
Прекалена експлоатация? А от там и амортизация. На себе си, на другите, на всичко.
По време на пребиваването ми в блог.бг открих и една друга, много интересна зависимост, за която въобще не бях и подозирала - тази към сеира.
Има хора, и то не малко, които не могат да дочакат да им заври кафето преди да видят как се развива поредната драма в блога.
Поредният сапунен сериал. "Забранена любов", "1001 нощ", "Дързост и красота", че и малко "Биг Брадър" за разкош.
И то за без пари! Кеф голям! Пък и да знаеш, че това, което четеш се случва на хора от плът и кръв си е къде-къде по-атрактивно!
Е, разбира се, има си и изключения. Някак плавно преминаваме в другата зависимост, но тя е тясно свързана с предходната - тази от драми.
Абе, въобще действа принципа на "supply and demand". Или на родна реч омайна, сладка - Търсенето определя предлагането.
Много ми е интересно да наблюдавам симбиозата между двете зависимости. В чисто човешки и психологичен аспект има какво да се научи.
Някак много се размиват границите между реала и виртуала. Любови пламват, любови гаснат, разни блогърски разводи, пък ответникът по това дело
хич и не знае, че се е оженил. Пък се сипят разни обещания за истинско приятелство, нищо че хората не са се виждали и едва ли някога ще се видят.
А твърдият електорат е със схванат показалец от толкова много кликания - ту в блоговете на единия лагер, ту в блоговете на другия.
И много интересно, как нерядко се случва едни и същи потребители да скандират и за двата отбора. Ама...хора сме - помагаме си както можем.
Но пък всеки си има акъл в крайна сметка.
Ако хора, минали определена възраст /а именно пубертетската/ не могат да направят разликата между "БЛОГЪ" и реалността...
/оставих многоточие, щото просто вдигам рамене в недоумение какво да кажа, че да завърша някак умно/.
В крайна сметка всеки с потребностите...и зависимостите си.
Хареса ми това за едни и същите участници в агитките.Вярно е и е жалко.
А иначе за агитките...жалкон и смешно е..с елементи на трагедия ;)
Има хора, чието мислене и чиято емоционалност са строго рамкирани /т.нар. in the box мислене/..
И разликата е, че в нет пространството /без значение форуми, чатове, блогове/ всички са мнооогоооо смели. Но колко от тези "смелчаци" ще дойдат и ще ти кажат в очите това, което бълват виртуално?!
Защото за мен е меко казано странно, да "живееш" в нета, да "градиш" взаимоотношения пак там, и въобще да влагаш толкова много сили, патос, агресия и емоции в някакви нули и единици...
:)
примери бол ;)