Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
07.04.2009 00:02 - Домът на самотника
Автор: kisstherain Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2963 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 07.04.2009 00:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 2004г.

Четири стени, опушени, със скъсани тапети, под които се подава олющена мазилка. Малък прозорец, закован с дървени кепенци, които не пропускат дори лъч светлина. Защото светлината е враг на самотата, а самотната душа не обича да се бори. Старинен часовник, който отдавна е спрял, просто защото времето няма значение за самотата, то не и влияе. На стената виси огледало, но то не е сложено там от суета, а като единствен свидетел на съществуването на един самотник. Той вижда образа си в огледалото, мимиките които прави и така разбира че е жив. Защото разликите м/у смъртта и самотата са малко. Самотата е душевна смърт. Огледалото е счупено, липсват няколко парчета, защото в един момент когато самотникът е проявил искрица воля е посегнал и счупил огледалото, сякаш се надява, че ще счупи невидимите но тежки окови на самотата. Но тази искрица бързо е загаснала. И нащърбеното огледало цинично се смее насреща, образът който се оглежда в него е крив, но не счупените парчета са причина за това. А просто самият лик, който се оглежда в тях е изкривен от болка, отчаяние и нещастие – верните слуги на самотата. Вратата е заключена, дъбовото дърво е почерняло от старост, но не е изгнило. От толкова време вратата е заключена, а ключ за нея никога не е имало, поглеждаме и защо не се учудваме – няма и ключалка. Защото път към външния свят не е желан, не е търсен. Защото самотникът не подозира, че има друг свят извън четирите стени и залостения прозорец.А навън е лято, а вътре е вечна зима. Навън е ден, а вътре е тъмна, непрогледна, пълна с кошмари нощ. Всичко е илюзия, предметите дори не са истински – телефон, който никога не е звънял, който няма шайба. Часовник без стрелки, с потъмнял циферблат, на който не се различават цифрите, защото никой не ги е нарисувал.Прозорец, който никога не се отваря. Като призрачни дантели, паяжини украсяват ъглите. Малки сребърни прашинки са пленени в тях. Може би са спомени, може би са мечти, а може би са просто прашинки – това няма значение, самотата не се интересува от това. Избелели, прокъсани снимки се търкалят из ъглите – на тях няма лица, има само силуети и колкото и да се вглежда, самотникът не може да разпознае никой. Не че той се задълбочава. Забравил е за съществуването им преди много време – това просто са вещи. Вещи, които не носят емоции, които не носят спомени. Те просто са там, като даденост, нещо което знаем, че го има, но не го забелязваме – дотолкова сме свикнали с него. Самотникът бавно се разхожда из стаята, всяка крачка е усилие, защото самотата не поощрява динамиката. Две празни очи, които са загубили своя цвят гледат нейде в далечината, взират се в часовника без стрелки и се молят махалото да отброи поне една секунда. Но това не става – никога не е ставало и няма и да стане. Защото времето е враг, също както светлината. Защото самотникът е в плен на една жестока, сива вечност, която се е вселила във всяка клетка на тялото му. И колкото и да обикаля своя малък свят, събран м/у четири стени, самотникът не вижда нищо. Не само защото в стаята е пълен мрак, а защото самотникът няма очи, с които да види, нито сърце, с което да почувства. Не, той не ги е изгубил в битка със самотата. Той просто е създаден в самота, родил се е в самота, живее в самота, и ще умре в самота. И това, което ще остане след него, ще са четирите стени, нащърбеното огледало, и призрачните дантелени паяжини, съхранили в себе си поредната прашинка – спомен за още един самотник. Спомен, който скоро ще се изгуби и никой няма да го потърси. Защото както външният свят не съществува за самотника, така и той не съществува за света.

image




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. drakulla - kiss,
07.04.2009 00:16
Забележително!
цитирай
2. kisstherain - drakulla
07.04.2009 00:17
благодаря ти :)
В интерес на истината това е домашно от училище - едно време ни караха да пишем есе, вдъхновено от Далчев.. та това бях измъдрила аз :)
цитирай
3. assssss - unikalno
07.04.2009 00:19
unikalno!!
цитирай
4. kisstherain - assssss
07.04.2009 00:20
:) благодаря! :)
цитирай
5. mamas - Самотникът
07.04.2009 03:39
не съществува за света...Как точно си го усетила!
Поздравления!
цитирай
6. kisstherain - Mamas,
07.04.2009 11:01
ами...Светът е понякога едно много жестоко място...

А на теб ти желая много слънчев и хубав ден :)
цитирай
7. sofiya - Напомня ми на Кафка...
07.04.2009 15:21
или нещо подобно този твой самотник, тази метафора за празния живот.....Но не забравяй, че никой не е застрахован срещу самотата. В БГ. има много, много самотни....жени. Защото и мъжете са по-малко, а и ако ги има почти не стават за нищо повечето от тях:))))
цитирай
8. kisstherain - Sofiya,
07.04.2009 16:37
То никой не е застрахован от нищо... И човек винаги трябва да очаква всичко от всеки...
А самотата в днешно време е като епидемия...страшно е.

Поздрави и усмивки от мен :)))
цитирай
9. rustam - Епидемия - да
11.04.2009 19:44
Но не и вина.Текстът е много силен, но жесток. Никой не обича да е самотник. Твоето внушение според мене е грешно.
Самотникът не носи вина .......и не трябва да бъде презиран. Дори и съжалението е по-приемливо като отношение.
цитирай
10. kisstherain - рустам,
11.04.2009 21:35
Има хора, които с поведението, постъпките, думите и действията си отблъскват околните и зорлем се превръщат в самотници.
За тях ми е била думата, когато съм писала това нещо.
Не съм влагала презрение, нито съжаление в текста. Вярвам, че това, което човек сам си направи и Господ не може да му стори..
цитирай
11. abadonka - А може би...
12.04.2009 01:33
...когато е сам, не е самотен. На мен самотата ми е приятна, защото винаги съм заобиколена от хора и рядко ми се случва да съм сама.Понякога така ми се иска да се махна, да се скрия, да не мисля за нищо и за никого. Уважавам избора на тези хора, всеки има право да живее както си иска.
цитирай
12. kisstherain - abadonka
12.04.2009 19:05
Едно е да имаш избора дали да се изолираш за малко от всички и всички и да избягаш. А после отново да се завърнеш, зареден с нови сили, премислил това, което си имал нужда да премислиш.
А друго е да нямаш избор. Да си се докарал сам до състояние, в което да няма никой около теб.
Разбира се, че всеки има право да живее както иска. Това не го оспорвам въобще :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 268257
Постинги: 55
Коментари: 547
Гласове: 8168
Архив