Постинг
05.10.2009 01:53 -
Мисли отникъде
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3452 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2009 11:10
Прочетен: 3452 Коментари: 17 Гласове:
7
Последна промяна: 08.10.2009 11:10
Предполагам сте забелязали, че когато ни предстои важен ден, не можем да мигнем почти цяла нощ. То не са мисли, то не е притеснение, то не е чудо...
И аз така... Отдавна не ме е ловило безсънието, но ето, че пак е тук. Защото утре е много важен ден, или по-точно сутрин. И е нормално да се притеснявам, защото от едно известно време насам it"s not all about me...
Странно нещо е времето. За един кратък период от няколко дни или няколко месеца може да се случат толкова много неща, които при нормални обстоятелства се побират в една година /или повече/.
Откакто спрях да се улавям за сламки /и то теглех все късите/, спря и писането ми. Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт.
Тъжно ми става някак да не мога да изразя с думи онова, което ме е завладяло и което ме кара да се чувствам щастлива. Защото то е по-ценното и именно то заслужава да го облека в писмена форма. Но просто не мога. Не ми се отдава. Не само защото думите идват трудно... А има и една доза суеверие, което не може да бъде обуздано нито от червения конец на китката ми, нито от вярата ми в доброто по принцип.
И затова съм си сложила един специфичен катинар на устните, заключила съм си пръстите и чакам. Един листопад и няколко снеговалежа време. До моя нов живот.
Боже, ако някой ми беше казал....
Връщам се в новогодишната вечер. Когато гледах как вали снега, а фойерверки осветяват града. И когато главата ми нямаше и едно кьораво очакване за 2009год.
Тогава не направих и типичната равносметка. Защото просто бях затънала до ушите в сметки и лихви - вече надлежно платени и заведени счетоводно някъде там горе...
Та поисках само едно: изненада.
И то стана като в онова древно източно проклятие "Да живееш в интересни времена".
Но само донякъде. Защото ако вярвам безусловно в нещо, то това е хармонията, балансът.
Преди известно време споделих с един много скъп на сърцето ми човек, че се чувствам странно така... Без драми, без безсъния /днес се разбрахме, че е изключение/, без мрачни писаници и объркани стихове, които май само аз съм си разбирала. Че се чувствам просто... спокойна. Щастлива.
Животът знае кога да те удари и кога да те погали. И за двете трябва да сме благодарни. Поне аз съм.
Всъщност много помага смяната на средата, в това число и виртуалната ;)
Идея си нямам какво се случва наоколо, а и предпочитам да не знам.
Някак съумях да си съградя един нов свят, откраднах си едно малко кътче от релността, подредих си го с хубави неща и го нарекох мой дом. И всичко стана без да искам, просто така. Явно ми е дошло времето да порасна. В хубавия смисъл на думата. И никак не е зле... всъщност е прекрасно.
И аз така... Отдавна не ме е ловило безсънието, но ето, че пак е тук. Защото утре е много важен ден, или по-точно сутрин. И е нормално да се притеснявам, защото от едно известно време насам it"s not all about me...
Странно нещо е времето. За един кратък период от няколко дни или няколко месеца може да се случат толкова много неща, които при нормални обстоятелства се побират в една година /или повече/.
Откакто спрях да се улавям за сламки /и то теглех все късите/, спря и писането ми. Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт.
Тъжно ми става някак да не мога да изразя с думи онова, което ме е завладяло и което ме кара да се чувствам щастлива. Защото то е по-ценното и именно то заслужава да го облека в писмена форма. Но просто не мога. Не ми се отдава. Не само защото думите идват трудно... А има и една доза суеверие, което не може да бъде обуздано нито от червения конец на китката ми, нито от вярата ми в доброто по принцип.
И затова съм си сложила един специфичен катинар на устните, заключила съм си пръстите и чакам. Един листопад и няколко снеговалежа време. До моя нов живот.
Боже, ако някой ми беше казал....
Връщам се в новогодишната вечер. Когато гледах как вали снега, а фойерверки осветяват града. И когато главата ми нямаше и едно кьораво очакване за 2009год.
Тогава не направих и типичната равносметка. Защото просто бях затънала до ушите в сметки и лихви - вече надлежно платени и заведени счетоводно някъде там горе...
Та поисках само едно: изненада.
И то стана като в онова древно източно проклятие "Да живееш в интересни времена".
Но само донякъде. Защото ако вярвам безусловно в нещо, то това е хармонията, балансът.
Преди известно време споделих с един много скъп на сърцето ми човек, че се чувствам странно така... Без драми, без безсъния /днес се разбрахме, че е изключение/, без мрачни писаници и объркани стихове, които май само аз съм си разбирала. Че се чувствам просто... спокойна. Щастлива.
Животът знае кога да те удари и кога да те погали. И за двете трябва да сме благодарни. Поне аз съм.
Всъщност много помага смяната на средата, в това число и виртуалната ;)
Идея си нямам какво се случва наоколо, а и предпочитам да не знам.
Някак съумях да си съградя един нов свят, откраднах си едно малко кътче от релността, подредих си го с хубави неща и го нарекох мой дом. И всичко стана без да искам, просто така. Явно ми е дошло времето да порасна. В хубавия смисъл на думата. И никак не е зле... всъщност е прекрасно.
:-)
цитирайДобре дошла отново тук! Сиянието ти е осезаемо - спокойно-нежно, ле-е-е-ко натежало от неминуема мъдрост:)...Гмуркай се в твоето щастие, то ти принадлежи, защото си го изстрадала!...
цитирайрадвам се да те видя отново! а още повече се радвам, че си добре и си щастлива!!!
целувам те. време е за силно кафе:):):)
цитирайцелувам те. време е за силно кафе:):):)
така е при мен ;)
цитирайtemenuga написа:
Добре дошла отново тук! Сиянието ти е осезаемо - спокойно-нежно, ле-е-е-ко натежало от неминуема мъдрост:)...Гмуркай се в твоето щастие, то ти принадлежи, защото си го изстрадала!...
Благодаря ти :)) И аз се радвам, туко-виж ми падне блокадата и успея да пропиша и за хубавите неща :)))
piccola написа:
радвам се да те видя отново! а още повече се радвам, че си добре и си щастлива!!!
целувам те. време е за силно кафе:):):)
целувам те. време е за силно кафе:):):)
Определено е време за кафе! :) Хубав и усмихнат ден :)
7.
анонимен -
Ехоооо,
05.10.2009 19:05
05.10.2009 19:05
събуди се :-Р
(Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт)
\m/
//
цитирай(Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт)
\m/
//
zlika написа:
събуди се :-Р
(Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт)
\m/
//
(Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт)
\m/
//
случва се и на най-добрите ;)
мислите ти ако са отникъде, ти нали си отнякъде, Кисси? Поне все още...;) Пък и по-добре да са отникъде твоите мисли, отколкото за никъде...;))
цитирайВярвам, че всяко нещо си има посока... всичко води все някъде ;) Така че, те са си за някъде, ама е рано още да го дефинирам, чакам просветление ;)
цитирайНе съм надниквала тук 2 дена и ето - писала си!!! Аз не съм съгласна, че не можеш да пишеш по хубави поводи!!! Ти оптай, а аз съм сигурна, че ще се изненадаш от себе си! :)))))
Радвам се, че пак пишеш! :-*
цитирайРадвам се, че пак пишеш! :-*
ще се пробвам, пък.... каквото - такова ;)))
цитирайтоку-що видях нещо да просветва зад баира. Дали пък това не е просветлението, което чакаш? И ако е, дочака го!
Слънце да имаш в деня си, Дилянка!
цитирайСлънце да имаш в деня си, Дилянка!
Още не съм, само отдалеч го гледам, протягам дланта си и леко докосвам лъчите. Има още стотина дена, докато го дочакам ;)))
цитирайа с длани ги събираш в шепи.
Дорде го чакаш, вземи се прекръсти,
че инак ти омекват коленете!
;)))
цитирайДорде го чакаш, вземи се прекръсти,
че инак ти омекват коленете!
;)))
Аз си ги докосвам директно с длани - оставям ги да танцуват направо върху линията на живота... Не ги събирам в шепи, не искам да ги ограничавам в движенията им...
;))
цитирай;))
тъжно за признание, но факттт. Защо ли когато всичко ни е наред, няма стимул за творчество ... Факти от живота, а нищо съществено за споделяне, хъмм !?
Поздрави!
Прекрасна си и луната по-напред в блога също ;)
цитирайПоздрави!
Прекрасна си и луната по-напред в блога също ;)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8168
Блогрол