Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
05.10.2009 01:53 - Мисли отникъде
Автор: kisstherain Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3427 Коментари: 17 Гласове:
7

Последна промяна: 08.10.2009 11:10


 Предполагам сте забелязали, че когато ни предстои важен ден, не можем да мигнем почти цяла нощ. То не са мисли, то не е притеснение, то не е чудо...
И аз така... Отдавна не ме е ловило безсънието, но ето, че пак е тук. Защото утре е много важен ден, или по-точно сутрин. И е нормално да се притеснявам, защото от едно известно време насам it"s not all about me...
Странно нещо е времето. За един кратък период от няколко дни или няколко месеца може да се случат толкова много неща, които при нормални обстоятелства се побират в една година /или повече/. 
Откакто спрях да се улавям за сламки /и то теглех все късите/, спря и писането ми. Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт. 
Тъжно ми става някак да не мога да изразя с думи онова, което ме е завладяло и което ме кара да се чувствам щастлива. Защото то е по-ценното и именно то заслужава да го облека в писмена форма. Но просто не мога. Не ми се отдава. Не само защото думите идват трудно... А има и една доза суеверие, което не може да бъде обуздано нито от червения конец на китката ми, нито от вярата ми в доброто по принцип. 

И затова съм си сложила един специфичен катинар на устните, заключила съм си пръстите и чакам. Един листопад и няколко снеговалежа време. До моя нов живот. 
Боже, ако някой ми беше казал....
Връщам се в новогодишната вечер. Когато гледах как вали снега, а фойерверки осветяват града. И когато главата ми нямаше и едно кьораво очакване за 2009год. 
Тогава не направих и типичната равносметка. Защото просто бях затънала до ушите в сметки и лихви - вече надлежно платени и заведени счетоводно някъде там горе...
Та поисках само едно: изненада. 
И то стана като в онова древно източно проклятие "Да живееш в интересни времена".
Но само донякъде. Защото ако вярвам безусловно в нещо, то това е хармонията, балансът. 

Преди известно време споделих с един много скъп на сърцето ми човек, че се чувствам странно така... Без драми, без безсъния /днес се разбрахме, че е изключение/, без мрачни писаници и объркани стихове, които май само аз съм си разбирала. Че се чувствам просто... спокойна. Щастлива. 
Животът знае кога да те удари и кога да те погали. И за двете трябва да сме благодарни. Поне аз съм. 
Всъщност много помага смяната на средата, в това число и виртуалната ;)
Идея си нямам какво се случва наоколо, а и предпочитам да не знам. 
Някак съумях да си съградя един нов свят, откраднах си едно малко кътче от релността, подредих си го с хубави неща и го нарекох мой дом. И всичко стана без да искам, просто така. Явно ми е дошло времето да порасна. В хубавия смисъл на думата. И никак не е зле... всъщност е прекрасно. 



Тагове:   мисли,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivnikolaev - Много думи, но не схванах смисъла
05.10.2009 01:59
:-)
цитирай
2. temenuga - Добре дошла отново тук! Сиянието ти ...
05.10.2009 03:34
Добре дошла отново тук! Сиянието ти е осезаемо - спокойно-нежно, ле-е-е-ко натежало от неминуема мъдрост:)...Гмуркай се в твоето щастие, то ти принадлежи, защото си го изстрадала!...
цитирай
3. piccola - ето те!!!
05.10.2009 06:58
радвам се да те видя отново! а още повече се радвам, че си добре и си щастлива!!!
целувам те. време е за силно кафе:):):)
цитирай
4. kisstherain - ivnikolaev :)
05.10.2009 07:19
така е при мен ;)
цитирай
5. kisstherain - Добре дошла отново тук! Сиянието ти ...
05.10.2009 07:20
temenuga написа:
Добре дошла отново тук! Сиянието ти е осезаемо - спокойно-нежно, ле-е-е-ко натежало от неминуема мъдрост:)...Гмуркай се в твоето щастие, то ти принадлежи, защото си го изстрадала!...


Благодаря ти :)) И аз се радвам, туко-виж ми падне блокадата и успея да пропиша и за хубавите неща :)))
цитирай
6. kisstherain - радвам се да те видя отново! а още ...
05.10.2009 07:21
piccola написа:
радвам се да те видя отново! а още повече се радвам, че си добре и си щастлива!!!
целувам те. време е за силно кафе:):):)

Определено е време за кафе! :) Хубав и усмихнат ден :)

цитирай
7. анонимен - Ехоооо,
05.10.2009 19:05
събуди се :-Р

(Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт)

\m/
//
цитирай
8. kisstherain - събуди се :-Р (Тъжно е да при...
06.10.2009 00:21
zlika написа:
събуди се :-Р

(Тъжно е да призная пред себе си, че мога да пиша и да придавам завършен вид на мислите си, само ако имам негативни стимули. Но това си е факт)

\m/
//


случва се и на най-добрите ;)
цитирай
9. henzelski - Е, то
07.10.2009 13:51
мислите ти ако са отникъде, ти нали си отнякъде, Кисси? Поне все още...;) Пък и по-добре да са отникъде твоите мисли, отколкото за никъде...;))
цитирай
10. kisstherain - Краси,
09.10.2009 01:42
Вярвам, че всяко нещо си има посока... всичко води все някъде ;) Така че, те са си за някъде, ама е рано още да го дефинирам, чакам просветление ;)
цитирай
11. zulu - е, това е!!!!!! :))))
09.10.2009 07:03
Не съм надниквала тук 2 дена и ето - писала си!!! Аз не съм съгласна, че не можеш да пишеш по хубави поводи!!! Ти оптай, а аз съм сигурна, че ще се изненадаш от себе си! :)))))
Радвам се, че пак пишеш! :-*
цитирай
12. kisstherain - Жаки,
09.10.2009 08:15
ще се пробвам, пък.... каквото - такова ;)))
цитирай
13. henzelski - Дилянка,
10.10.2009 07:34
току-що видях нещо да просветва зад баира. Дали пък това не е просветлението, което чакаш? И ако е, дочака го!
Слънце да имаш в деня си, Дилянка!
цитирай
14. kisstherain - Краси,
10.10.2009 12:37
Още не съм, само отдалеч го гледам, протягам дланта си и леко докосвам лъчите. Има още стотина дена, докато го дочакам ;)))
цитирай
15. henzelski - Лъчите се докосват с пръсти,
11.10.2009 13:40
а с длани ги събираш в шепи.
Дорде го чакаш, вземи се прекръсти,
че инак ти омекват коленете!
;)))
цитирай
16. kisstherain - мнеее...
12.10.2009 02:29
Аз си ги докосвам директно с длани - оставям ги да танцуват направо върху линията на живота... Не ги събирам в шепи, не искам да ги ограничавам в движенията им...
;))
цитирай
17. darkenedangel - Нали, нали, нали ...
16.02.2010 11:07
тъжно за признание, но факттт. Защо ли когато всичко ни е наред, няма стимул за творчество ... Факти от живота, а нищо съществено за споделяне, хъмм !?
Поздрави!
Прекрасна си и луната по-напред в блога също ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kisstherain
Категория: Лични дневници
Прочетен: 268254
Постинги: 55
Коментари: 547
Гласове: 8168
Архив