Постинг
07.03.2010 00:54 -
Колкото повече, толкова повече или...?
"Колкото повече, толкова повече" - е казал един много любим детски герой. Толкова простичко, че чак гениално. Но дали наистина е така? И дали тази фраза може да бъде универсална за всеки и за всички аспекти в живота? На пръв поглед да. Но през моя поглед вече не.
Щастието не е в "повечето".
Щастието е в правилното, дори и малко да е то на пръв поглед.
Щастието е да намериш онова кътче в иначе широкия свят, което да почувстваш твое. Което да ти донесе онзи уют, който топли и в най-студените дни. Който дава кураж и в най-трудните моменти. Който носи светлина и в най-тъмните и мрачни мигове.
Щастието е да изпиташ онази безгранична, чиста и невинна обич, която се чете само в детските очи.
Обичам си много сутрините с теб.
Будиш се по петнадесет минути, протягаш ръчички, а очите ти са все още затворени.
Прозяваш се, извиваш телце изпод одеалото, измрънкваш сладко, а аз затаила дъх чакам да ме погледнеш.
Обичам следобедите с теб.
Как сладко се мръщиш на слънчевата светлина, влизаща през прозореца - и слънцето е любопитно да те види и иска да те пощипне по пухкавите бузки.
Нищо на света не може да се сравни с вечерите с теб.
Минутите преди да заспиш.
Когато ме гледаш съсредоточено, докато те люлея.
Не откъсваш поглед, а аз осъзнавам, че си толкова малка и беззащитна, че в момента ние сме целият ти свят. И осъзнавам огромната отговорност, вървяща ръка за ръка с неземната радост, че си ни избрала.
Обичам да гледам как спиш. Как въздъхваш и мяташ ръчички, когато сънуваш нещо.
Обичам онзи сладък мирис на невинност и на светло бъдеще, който излъчваш.
И не мога да повярвам, че си се случила точно на мен.
За другите всичко това е нещо малко, нещо, което е просто част от онова - "повечето".
За мен е всичко. И не ми трябва повече. И не искам повече.
Преобърна целия ми живот.
Превърна ме в онази жена, която си мислех, че съм неспособна да бъда.
Казват, че си беззащитна. Грешат.
Имаш абсолютната власт да променяш хората и животите им. Само с една усмивка или един плач. И то да ги променяш към по-добро. Към по-радостно, към по-щастливо, към по-смислено.
Чувствам се родена наново.
Отрязах пъпната връв с моето минало, онова мрачното.
Толкова е хубаво да започнеш отначало...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8168
Блогрол